На 12 юни стана известно, че в Русия започва разработката на нова парашутна система "Шелест", която трябва да замени най-разпространената до момента руска система Д-10. ТВ "Звезда" разказва за парашутните системи, които вече се ползват от руската армия или са в процес на приемане на въоръжение.
Д-1 – най-надеждната
Първата самостоятелна крачка в небето на всеки руски парашутист започва с десантния парашут Д-1. Заради масата си от 17,5 кг той получава прозвището "Дуб". В съветско време е най-масовият парашут, ползван за тренировките на начинаещите парашутисти – такъв си остава и до днес.
wikimedia.org
Отличителни черти на парашута са простотата и надеждността. Минималната височина за скок с Д-1 от летателен апарат, движещ се със скорост от 180 км.ч, съставлява едва 150 метра. Скоростта на падане е около 2,5 м/сек.
Смята се, че парашутите с кръгъл купол са на практика неуправляеми. Въпреки това съвременната модификация на "Дуб" Д-1-5У има специални прорези на купола, благодарение на които парашутистът може да маневрира по хоризонтала по време на приземяването.
Д-10 – Основният купол
"Десетката" е основната парашутна система на ВДВ. Д-10 е предназначен както за тренировъчни, така и за бойни скокове. Конструкцията му позволява десант с пълно бойно снаряжение и от всички типове военнотранспортни самолети: Ил-76, Ан-22 и Ан-26, а дори и от Ан-2, както и от борда на вертолети Ми-8 и Ми-26.
Единственото ограничение е масата на десантчика, която не трябва да превишава 150 килограма. Максималната височина, от която могат да се извършват скокове с Д-10, е четири километра, а минималната – 200 метра.
При масов десант на ВДВ може да се наблюдава как войници, скочили от транспортния Ил-76, няколко секунди летят в свободно падане, а над тях вместо купол има малък стабилизиращ парашут. До 3 секунди десантчикът отваря раницата с основния парашут. Ако не го направи, има специално устройство, което активира системата.
"Арбалет-2" – Първото крило
Първият управляем парашут се появява в парашутно-десантните подразделения на руската армия в състава на управляемата система със специално предназначение "Арбалет-2". Главна нейна особеност е, че позволява ползването на купола в зададена ограничена територия за приземяване, подсигурявайки безопасно кацане и пристъпване към изпълнение на следващите задачи.
Системата подсигурява безопасен десант на парашутисти със спецснаряжение до 150 г в температурния диапазон -35 до +35 градуса по Целзий при скорост на въздушния съд в момента на десанта до 350 км. в час.
Конструкцията на системата позволява разполагане на допълнително снаряжение с маса до 50 кг в отделен товарен контейнер с автономна парашутна система УГКПС-50.
"Стайер" – Универсален десант
Още една руска парашутна система със специално предназначение, използвана за военни цели. Също както "Арбалет-2" тя се състои от два (основен и резервен) деветсекционни купола с обща система.
alamy
"Стайер" е предназначен за десант на спецподразделения от височина 400-8000 метра. При скорост на летателния апарат до 255 км/ч куполът може да се отвори веднага след скока, а, ако десантът е при скорост от 350 км/ч, куполът се отваря след 5 или повече секунди.
Системата за окачване на "Стайер" има възможност за укрепване на товарен контейнер и въоръжение. Тя дава възможност за извършване на тандемни скокове. Това позволява, при необходимост, приземяване на мястото на спецоперациите специалисти, които нямат опит със скоковете.
Днес парашутната система "Стайер" се използва в специалните подразделения на руските силови структури. Те се ползват в парашутно-десантната подготовка на спецназа на националната гвардия "Витяз".
"Штурм" – Секунди до приземяването
Наред с "Шелест" в Русия е създадена още една перспективна система – уникалният парашут "Штурм" за спецназа на ВДВ. С него войниците могат да се приземяват от височина 70-80 метра. Главна особеност е, че не разполага с раница, а самият купол е в специален чувал, закрепен в салона на самолета и за десантчика с облекчена система за окачване.
Основно предназначение на "Штурм" е да съкрати времето на десанта на бойците. Един от вариантите за неговото прилагане е приземяване на добре укрепени вражески позиции след огнево въздействие над тях. Например при приземяване от борда на ударно-транспортен вертолет Ми-8АМТШ тази машина може да нанесе удар по вражеските позиции и да се спуснат десантчици, докато врагът още не се е осъзнал.