През март 1941 г. САЩ започват да оказват военна помощ на своите съюзници, сред които е и Съветският съюз по силата на т. нар. Закон за "заем-наем". Може би най-емблематичният символ на американската помощ е камионът Studebaker US6.
Камионът е дело на компанията Studebaker Brothers Manufacturing Company от Саут Бенд, Индиана, която е най-старият американски производител на превозни средства. В края на XVIII в. семейство Студбейкър произвежда автомобилите, с които е "завладян" Дивият Запад.
Благодарение на известна помощ от банката Lehman Brothers компанията преживява Голямата депресия през 1930-те години и се сблъсква с конкуренцията на други фирми, които правят военни камиони за американската армия. В тази конкуренция побеждава General Motors, а Studebaker сключва договор с американските съюзници.
От Индиана до Източния фронт
Wikipedia
Studebaker започва да изнася камиони за Съветския съюз през есента на 1941 г., където те се изпробват в различни условия.
Камионите играят голяма роля за Червената армия и изпълняват различни задачи – от превоз на войската до транспорт на противотанкови оръдия и гаубици. За СССР са изнесени над 100 000 камиона.
В Атлантическия океан дебне опасност от германския флот, а в Тихия океан риск представляват японците. Затова превозните средства (и друго оборудване от САЩ) се изнасят в Съветския съюз през т. нар. "персийски коридор", който минава през днешните Иран и Азербайджан. Във военни условия това е на практика единственият начин Западът да помогне на СССР.
Камионите на Studebaker прекарват на фронта прочутите "Катюши". Благодарение на своите отлични технически характеристики и издържливост от 1943 г. те се използват и като носачи на пусковите установки БМ-13Н. До края на войната са произведени над 1800 от тях.
Wikipedia
Приносът на камионите, които войниците от Червената армия наричат "студери" е толкова голям, че Сталин лично изпраща писмо на американската компания, в което я хвали за високото качество на доставената техника.
А имали ли са тези камиони някакви недостатъци? Единственият недостатък, поне в сравнение с тогавашните съветски камиони, е нуждата от качествени въглища и високооктанов бензин. Освен това, поради постоянното претоварване, те често пукат гуми, но тези дребни проблеми не пречат на "студерите" да стигнат до Берлин заедно с Червената армия.
Следвоенен период и по-нататъшна употреба
Wikipedia
След края на Втората световна война моделът US-6 изиграва голяма роля за разработката на съветския камион ЗИС/ЗИЛ-151. Скоро след войната той заменя Studebaker, на чиято основа по-късно са конструирани бронетранспортьорът БТР-152 и амфибията БАВ-485.
След войната по силата на Закона за "заем-наем" една част от камионите са върнати на САЩ, а останалите продължават известно време да се използват за нуждите на съветската армия и в селското стопанство. Единични екземпляри могат да се видят в движение чак до края на 1980-те години!
Основни технически характеристики
Двигател– Hercules JXD (64 kW)
Максимална скорост – 72 км/ч
Разход – 0,38 (без товар) / 0,45 (с товар) л/км
Маса на превозното средство без товар – 4,5 т
Вижте и тези Дванадесет великана: камиони, с които руснаците могат да се гордеят!