Защо С-400 е така силно желан комплекс и какво го отличава от С-300? Тези въпроси си зададе експертът по отбраната на американското издание The National Interest Чарли Гао.
ЗРС С-400 на практика е развита модификация на С-300. През 2007 г., когато новата система за първи път беше демонстрирана в рамките на авиокосмическото изложение МАКС, много хора отбелязаха външното ѝ сходство с вариант С-300ПМУ-2. Но не случайно – в самото начало С-400 носеше обозначение С-300ПМУ-3 – като трета модернизирана версия на мобилния комплекс С-300.
Скоро стана ясно, че ракетната система С-400 е много по-съвършена в сравнение с предшествениците си, благодарение на най-новите към момента ракетни и радиолокационни технологии.
Една от главните особености на ЗРС стана способността ѝ да използва четири типа ракети с различни възможности, т.е. тя може да изпълнява функциите на ешелон от системи за ПВО. Така С-400 става гъвкава система, която може да се ползва на практика срещу всякакви въздушни цели.
Радиусът на действие на комплекса също е значително повишен. Обсегът на базовите ракети съставлява 240 км (при С-300ПМУ-1 е 150 км, а при С-300ПМУ-2 е 200 км), а новата ракета 40Н6 може да поразява цели на дистанция от около 400 километра.
По думите на американския експерт, възможностите на С-400 са се появили в процеса на еволюция на С-300, което я е направило по-мощна и многоцелева.
"Прехватът на балистични ракети, взаимозаменяеми ракети и многоканалността са присъщи на тази система от дълго време. С-400 е разработвана с оглед на вече известните достойнства на предишните ЗРС и стана много по-сериозна заплаха", заключва експертът, цитиран от "Российская газета".