Ту-2
Снимка със свободен достъп
Един от най-добрите бомбардировачи по време на Втората световна война има много необикновена история – проектиран е в лагер на Гулаг. Създателят му Андрей Туполев и колегите му през 1937 г. са осъдени за "контрареволюционна дейност". Дори в затвора обаче му позволяват да организира нещо като дизайнерско бюро, където се раждат първите скици на Ту-2.
В. Шияновски / Sputnik
Още от първия полет през 1942 г. фронтовият бомбардировач Ту-2 показва изключително добри резултати. Отличен в атаките, той се бори ефективно и с изтребителите Messerschmitt Bf-109, които са гръбнакът на нацистките въздушни сили. Истинската слава обаче го спохожда в края на войната, когато заличава от лицето на земята Германския групов център по време на операция "Багратион" и бомбардира Кьонигсберг и Берлин. Той помага на Червената армия и да разруши японската Квантунска армия в Манджурия.
Общо са произведени над 2500 самолета Ту-2 с различни модификации, а до 1950-те машината служи за отбранителните нужди на десетки държави – от Полша до Индонезия.
Ту-95
Министерство на отбраната на РФ
Стратегическият бомбардировач Ту-95, известен с кодовото име "Мечката", е символ на способностите на съветската далечна авиация в годините на Студената война. Той е единственият стратегически бомбардировач в серийно производство с турбовитлов двигател.
Ту-95 развива скорост от 860 км/ч и е най-бързият витлов самолет. Тъй като върховете на витлата се движат по-бързо от скоростта на звука, той се смята и за един от най-шумните военни самолети, правени някога.
Ту-95Б, една от модификациите на самолета, е направен в един единствен екземпляр за изпитанията на РДС-202 (Цар Бомба) – най-мощното ядрено оръжие, произвеждано и детонирано някога.
След тази единствена важна мисия бомбардировачът прекарва по-голямата част от живота си на въздушно поле, преди да бъде разглобен през 1970-те.
Ту-144
AP
Ту-144 е съветският конкурент на свръхзвуковия пътнически лайнер Concorde. Той може да транспортира 150 пътници или 15 тона товар на разстояние 3500 км. С максималната си скорост от 2300 км/ч той е по-бърз от западния си колега (2150 км/ч).
Проектантите на Concordе обвиняват съветите в плагиатство, но не успяват да докажат нищо. Действително – двата самолета си приличат на външен вид, но на практика са много различни в техническо отношение. По-големият Ту-144 е по-маневрен и се нуждае от по-къса писта за излитане. Освен това съветската машина се издига във въздуха два месеца преди френско-британската разработка.
След самолетната катастрофа от 1978 г. всички Ту-144 са приземени. През 1990-те самолетът се използва за летяща лаборатория от НАСА, която се спира на съветската разработка поради впечатляващата ѝ скорост.
Ту-154
AP
Общо са произведени 1026 самолета Ту-154, което прави тази машина най-масово произвеждания лайнер в СССР. Със скоростта си от 850 км/ч той е един от най-бързите граждански самолети не само в Съветския съюз, но и в света.
На 7 септември 2010 г. при рутинен полет цялата електроника, навигацията и сигналните системи на Ту-154, летящ над руския Далечен север, отказват. Като по чудо пилотите виждат малка писта за хеликоптери край с. Ижма. Приземяват машината, излизат от пистата и се врязват в малка горичка на близо, преди да спрат в блато. Никой от всички 81 пътници на борда не е контузен.
За жалост Ту-154 има и по-тежки инциденти. През 1985 г. се случва най-голямата въздушна трагедия в историята на съветската авиация. Ту-154 катастрофира в Узбекистан с 200 пътници на борда. През 2010 г. полски Ту-154, който превозва лидерите на страната, включително президента Лех Качински, катастрофира край Смоленск.
Ту-160
Сергей Лисенко (CC BY-SA 4.0)
Стратегическият тежък бомбардировач Ту-160, известен като "Белият лебед", е гордостта на Руските въздушни сили. Най-големият и най-тежък боен самолет в света е в основата на ядрения арсенал на страната. Той е въоръжен с крилати ракети Х-55 с ядрени бойни глави, способни да унищожават цели на разстояние 2500 км.
Бойното кръщение на Ту-160 е през ноември 2015 г. по време на руската кампания в Сирия. Самолетът удря стратегически обекти, контролирани от терористите от "Ислямска държава" с ракети Х-555 (неядреният вариант на Х-55) и Х-101.
Първият американец, стъпил на борда на Ту-160, е американският министър на отбраната Франк Карлъки, който посещава СССР през 1988 година. Докато влиза в пилотската кабина, той си удря главата в панела с инструменти. Оттогава този панел е известен като "панела на Карлъки".
Тук ще намерите всичко най-интересно за Ту-95: най-шумният символ на Студената война!