Първоначално СССР има предимство поради МиГ-15 и МиГ-17, които надминават американския F-86 Sabre по време на Корейската война. След края на военните действия САЩ увеличават финансирането на военни самолети, което води до създаването на един от най-успешните изтребители от трето поколение - F-4 Phantom. След смъртта на Сталин СССР започва да обръща по-малко внимание на развитието на авиацията, съсредоточавайки се върху създаването на ракети и ядрени оръжия, което води до известно изоставане. Тогава, след почти 30 години, са създадени самолетите от четвърто поколение и до края на Студената война активно се разработват машини от пето поколение и в двете страни.
Списанието Military Watch състави списък на най-добрите изтребители от Студената война. Той включва два американски и три съветски самолета, предаде "Российская газета".
F-14D Super Tomcat
Тази модификация на F-14 е последният изтребител от Студената война, тъй като е приет само няколко месеца преди разпадането на СССР. Ненадеждните и маломощни двигатели Pratt & Whitney TF-30 са заменени от GE F110-400. Това води не само до осезаемо увеличаване на сцеплението, но и до повишена надеждност, тъй като старият двигател е проблематичен. Самолетът получава "стъклеа кабина", нова авионика, актуализирани системи за радиоелектронна борба (РЕБ) и мощна радиолокационна станция (РЛС). Също така изтребителят е оборудван с инфрачервена система за търсене и съпровождане, която му позволява да "ловува" с изключен радар.
F-14D е най-тежкият от западните изтребители. Арсеналът му включва ракети "въздух-въздух" AIM-54 Phoenix. Те могат да развият хиперзвукова скорост и, подобно на съветската Р-33, да се използват в режим "стреляй и забрави".
Въпреки ограничения практически таван (около 16 км), както и сравнително високите изисквания за поддръжка, F-14D e един от най-добрите изтребители от Студената война. Той комбинира функциите на изтребител и прехващач с висока маневреност, висока скорост и обхват и мощни оръжия.
МиГ-31
Първият съветски боен реактивен самолет МиГ-31 от четвърто поколение е проектиран като специален свръхзвуков прехващач с голям радиус на действие. За едно от основните му предимства се счита мощната РЛС "Бариера". Към момента на приемането си на въоръжение МиГ-31 превъзхожда всички западни изтребители по обхвата на откриване и поразяване на цели. Високата скорост и висок практичен таван (21,5 км) му позволяват да предава значителна кинетична енергия на боеприпасите си, което ги направи още по-опасни за противника.
МиГ-31 няма равен по височина и може да поразява вражески самолети на разстояние 120 км (с ранната версия на ракетата Р-33), а след това до 300 км. Той също може да носи ракета със среден обсег Р-40, която е още по-трудна за избягване.
Су-27
Су-27 влиза в експлоатация през 1985 година. Той е създаден, за да надмине американския F-15C, който дотогава има значителни предимства пред съветските МиГ-21 и МиГ-23 от трето поколение.
Flanker, както го наричат в страните от НАТО, е първият съветски изтребител от четвърто поколение, предназначен да печели въздушно превъзходство. Големият полезен товар, ракетите "въздух-въздух" Р-27 и изключително мощната импулсна доплерова РЛС H001 (а по-късно и по-модерните ракети и радари) правят този самолет страховит враг. Су-27 няма равен по маневреност, което му носи предимство както в конвенционалните въздушни боеве, така и в боевете, проведени извън обхвата на видимост, позволявайки му да избягва ракети с далечен обсег на противника.
Диапазонът на полета, високата скорост и практичният таван на изтребителя го правят идеален за проникване в зоната на противовъздушна отбрана (ПВО) на противника и му осигурява превъзходство във въздушното пространство. Това прави Су-27 идеално допълнение към тактическите фронтови бомбардировачи Су-24.
Развитието на изтребителя и създаването на неговите модификации принуждават САЩ да ускорят програмата за създаване на самолети от пето поколение, за да се противопоставят по-ефективно на Flanker. По същата причина са разработени ракетите "въздух-въздух" AIM-120 AMRAAM за F-15C.
Усъвършенстваният двуместен вариант на Су-27 - изтребителят Су-30 - се появява след края на Студената война. Той получава двигатели с управляем вектор на тягата, което му осигурява свръхманевреност, както и по-голям полезен товар и увеличен обхват на полета.
F-15C Eagle
F-15C Eagle е пуснат през 1978 г., само две години след пускането на F-15A. Новата модификация значително превъзхожда своите предшественици. Разработен, предвид опита от войната във Виетнам и като заместител на F-4E Phantom, новият изтребител се отличава с висока маневреност, мощна РЛС, дълъг обсег и голям полезен товар, което му осигурява предимство пред съветските самолети от второ и трето поколение. Това е един вид "отговор" на изтребителя-прехващач МиГ-25.
За разлика от F-14 Tomcat, F-15 не получава хиперзвукови ракети или ракети с голям обсег на действие. Основното му въоръжение са ракетите със среден обсег AIM-7 Sparrow, остарели към края на Студената война.
Все още се правят подобрения в конструкцията на самолета. F-15 си остава най-мощният и най-разпространен западен изтребител от четвърто поколение. Очаква се скоро той да получи нова ракета AIM-260.
МиГ-25
МиГ-25 е създаден като изтребител-прехващач от трето поколение, но значително изпреварва времето си по редица характеристики, което му позволява да се сражава при равни условия със самолети от четвърто поколение. МиГ-25 остава най-бързият боен самолет, постъпвал някога на въоръжение. Той също е в състояние да се бие на голяма надморска височина, именно на него е поставен един от световните рекорди по височина - 37 650 метра.
Беше съобщено, че по време на Студената война иракските и сирийските МиГ-25, въоръжени с ракети Р-40, унищожават няколко западни изтребители от трето и четвърто поколение. МиГ-25 често се оказва почти неуязвим за огъня на врага. Самолетът, управляван от съветски пилоти, многократно прелита над Синайския полуостров, който тогава е под израелски контрол, без да получи никакви щети. По онова време Израел притежава съвременни западни изтребители и системи за ПВО, но не може да прехване МиГ-25. Дори в ръцете на чуждестранни пилоти, те остават изключително опасен противник за най-съвременните модификации на F-14 и F-15.
Според автора на статията, ако МиГ-25 бъдат оборудвани с нова РЛС, авионика и ново въоръжение, те могат да бъдат много страховити изтребители дори и днес.