Работата по "самолета-снаряд" започва пет години по-рано в Специалното бюро № 1 на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД). Съкращението на СБ-1 съвпада случайно с инициалите на Сергей (Серго) Берия, син на Лаврентий Берия. Именно неговата дипломна работа, защитена с отличие в Ленинградската военна академия по комуникации "Буден", става основата на проекта за бъдещ ракетен комплекс, иновативен за СССР от този период.
23-годишният Сергей Берия е назначен в бюрото за заместник-началник, а Павел Николаевич Куксенко, доктор на техническите науки, поема поста ръководител и главен конструктор, пише "Российская газета".
На първите етапи от работата на СБ-1 са включени немски специалисти - някои от тях са военнопленници, други доброволно се местят в Съветския съюз. Има и "специален контингент" - затворници, включително например известният математик Николай Кошляков, член-кореспондент на Академията на науките на СССР.
Конструкторите трябва да създадат "самолет-снаряд" на базата на ракетите 10X и 14X, разработени в конструкторско бюро "Владимир Челомей". Между другото, проектирането на "Кометите" следва необичаен път - в началото е измислена система за управление и според нея са избрани варианти на ракети.
Струва си да се отбележи, че под код "Комета-1" (К-1) се разработва бордова радиолокационна станция (РЛС) на самолет-носител. Обозначение "Комета-2" (К-2) получава самонасочващата се глава, а самата ракета е под код "Комета-3".
OKБ-155 е свързан с разработката под ръководството на Артьом Микоян и през ноември 1949 г. е представен нов предварителен проект на самлолета-снаряд - тялото му прилича на малко копие на изтребителя МиГ-15, в който на мястото на пилотската кабина е разположено отделението за оборудване на системата за управление - фугасно -кумулативна бойна глава. В тази версия на "Комета" са инсталирани турбореактивни двигатели РД-500 K. Това е окончателният избор.
За да се ускори тестването на най-новите оръжия от онова време, са създадени четири пилотируеми опитни образци на самолета-снаряд, обозначени като "Изделия СДК" - "самолет-двойник на "Комета". Пилотската кабина е разположена на мястото на бойната глава. Скоростта на полета за онова време е необичайна - на височина 3 км "Комета" развива около 1060 км/ч, а скоростта при кацане е 270-290 км/час.
За самолет-носител е избран Ту-4. Тестове на "Комета" са проведени край бреговете на Крим, между Керч и Феодосия.
На 4 януари 1951 г. първият полет на изделията СДК е извършен от легендарния летец-изпитател, два пъти герой на Съветския съюз Амет-Хан Султан. На всеки самолет-снаряд има група от по четири пилота и са извършени около 150 пилотирани полета на снарядите.
Основният тест е планиран за ноември 1952 година. "Кометата", която се оттегля от носителя, трябва да удари крайцера "Червен Кавказ". Никой няма да потопи ценен кораб, затова ракетата има бойна глава с инертнo снаряжение.
Public domain
Резултатите от стрелбата обаче надминават очакванията на разработчиците. Двутонният самолет-снаряд с околозвукова скорост пробива страните на крайцера. Последвалата експлозия на бойната глава, въпреки инертното оборудване, буквално разцепва кораба наполовина.
Все още не е известно дали основният 100-мм бронепояс на "Червен Кавказ" е пробит. Фактът е обаче, че 12 минути след като "Комета" удря кораба с водоизместимост над 7000 т, той потъва.
Впоследствие Сергей Берия сравнява първите изпитания на атомната бомба с ефекта на ракетата, на който е свидетел: "Впечатлението със сигурност е силно, но не и потресаващо. Казвам, много по-впечатлен съм от тестовете на нашия снаряд, който буквално прониза крайцера "Червен Кавказ". Той влезе от едната страна на кораба и излезе от другата."
Комплексът "Комета" е официално приет на въоръжение през 1953 година. Година по-късно на негова основа е решено да се създадат още две модификации - корабен комплекс за крайцери по проект 67 и брегови комплекс - "Стрела". След създаването на опитния образец, първият е изоставен, а за втория скоро започва изграждането на първия в света подземен ракетен комплекс.