Допаминовият пост е на мода: IT специалисти в САЩ заживяха като православни свещеници

Допаминът е невротрансмитер - носи съобщения от една част на мозъка до друга. Всеки път, когато изпитвате удоволствие - от храна, напитки, социално взаимодействие или добър филм/книга, това означава, че като "награда" за вашия мозък се освобождава допамин.

Умниците от Силиконовата долина казват, че се пристрастяваме към допамина, точно както към всяко забранено вещество. Камерън Сепа, клиничен професор по психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско, е привърженик на тази практика, като в неговия профил в LinkedIn е публикувано ръководство за допаминово "гладуване". "Прекъсването на поведението, което предизвиква силно количество освобождаване на допамин (особено многократно) позволява на мозъка ни да се възстанови и възобнови", пише той.

Допаминовото гладуване означа никаква храна, никаква комуникация, никаква интоксикация от какъвто и да е вид, без четене, без каквито и да било физически взаимодействия - очевидно, без секс и без активни упражнения. И колко дълго продължава това? Някои го правят само за един ден, други успяват и повече, но, заемайки високопоставени позиции в технологиите, трудно можете да се заключите далеч от света за дълго. Много хора обсъждат дали допаминовото гладуване изобщо е полезно. Така че ние от Russia Beyond решихме да изследваме практиките на духовно и умствено постене, които някои руски православни отшелници използват. От вас зависи дали ще решите да ги използвате.

Без храна

Св. Серафим Саровски (1759-1833) живе в монашеска килия в гората от 40-годишна възраст. Всяка седмица той идва в близкия манастир, причестява се, взима хляб и се връща обратно към своето почтително съществуване. По-късно обаче става ясно, че Серафим използва хляба, за да опитоми горските животни, докато той самият яде единствено аегоподиум - вид горски плевел.

Без никакво физическо взаимодействие

През 1866 г. св. Теофан Затворник (1815-1894), известен и почитан епископ, проповедник и богослов, се оттегля от всичките си църковни дела и влиза в манастир. След шест години, през 1872 г., той решава да се затвори напълно - не вижда никого, прекарвайки дните си в четене и писане и извършване на църковни служби в параклиса, който прави в килията си. Усамотяването му продължава 22 години, до смъртта му през 1894 година. Той умира сам в монашеската си килия.

Без комуникация

Св. Нил Столобенский (края на XV в. - 1555 г.) започва суровото си монашеско послушание през 1515 г., когато се мести от Крипецкия манастир в уединена горска къщичка, където прекарва 13 години. Но през 1528 г. той решава да се оттегли напълно и се мести на остров Столобни (на езерото Селигер, Тверска област, Русия), където живее първо в землянка, а по-късно в къща, която сам си построява.

В продължение на 27 години св. Нил живее сам, отглежда растения за храна и не общува с никого. Единственият мъж, с когото разговаря, е духовният баща, дошъл преди смъртта на Нил, за да му позволи да се причасти и да го изповяда.

Без упражнения

Стълпниците са християнски аскети, които живеят в кули, проповядват, постят и се молят. Най-известният от тях е Симеон Стълпник (390-459), който оставана в своя "стълп-кула" 37 години, точно до смъртта си.

Св. Серафим Саровски също е такъв, но използва масивен камък за свой "стълп". Той стои на камъка 1000 последователни дни и нощи и се моли. Народът идва при Серафим за духовни съвети, когато вижда, че животните не нападат аскета. Затова обаче го правят някои хора. Според агиографията на Серафим разбойници научават за него и се надяват да намерят богати дарове. Бандитите го нападат и чупят черепа и гърба му с брадва. Но Серафим не отвръща, въпреки че е млад и силен човек - това би нарушило обетите му. Разбойниците не намират нищо и си отиват.

По-късно, когато са задържани, Серафим ги помилва. Той оцелява при нападението, но остава прегърбен до края на живота си.

Какво могат да очакват тези, които правят допаминов пост?

Джеймс Синка, предприемач от Силициевата долина, казва, че допаминовият пост е "възможност да направим крачка назад, да разсъждаваме и да започнем наново по начина, по който искаме, а не по начина, по който сме били научени." Междувременно Тревър Кокс в своята "Книга на звуковете" твърди, че звуците на природата, уединението и оскъдната комуникация разтоварват мозъка ни, което ни носи чувства на блаженство и спокойствие.

Вероятно това търсят момчетата от Силициевата долина: състояние на блаженство сред бурната си кариера. Е, трябва само да кажем, че с тренировки руските православни аскети, които описахме тук, успяват да постигнат просветление и дори святост. Трябва ли тогава да очакваме IT специалист светец?