Казват ми, че жителите на Колтуши, сгушено селце само на двадесет километра от Санкт Петербург, не знаят кой е засадил дърветата в любимия парк на града им. Аз съм тук в събота и много от тях се разхождат със семействата или приятелите си. Моят гид Ирина Актуганова отбелязва, че малцина са наясно, че дървените сгради, разпръснати в зеленината, са част от защитеното от ЮНЕСКО наследство на региона, но и паметник на най-известния учен и първи Нобелов лауреат - Иван Петрович Павлов.
Човек в сянката на кучетата си
Когато чужденците се сетят за Иван Павлов, те са по-склонни да мислят за неговите експерименти с кучета, отколкото за парковете, които създава. Всъщност те изобщо не могат да мислят за човека - странна съдба за един учен, чието име присъства в гимназиалните учебници по целия свят. Малко се споменава за езерото, в което остарелият изследовател плува всяка сутрин, или банята, където кани гости, или за любимия велосипед, който купува в Швеция преди Революцията на Ленин. Или за това как оцелява след Революцията.
Sputnik
Нямах представа, преди да дойда в Колтуши, че същите ръце, които звънят с камбанки за кучета, също отглеждат и цели ябълкови градини или че млади шимпанзета обикалят между дърветата и бюстовете на учени като Декарт, Мендел или Сеченов. Актуганова, куратор на нова постоянна изложба на изкуството и науката, разположена в мазето на историческата лаборатория на Павлов, споделя, че самият учен разработва тази земя - някога обитавана от финландската диаспора, в първото официално академично село на страната.
Носител на Нобелова награда
Роден през 1849 г. в тогавашната Руска империя, Павлов е най-голямото от единадесет деца, отгледани от руски православен свещеник и съпругата му. Поради контузия като дете той не успява да започне училище до единадесетгодишна възраст. Въпреки това показва висока интелигентност и академичен потенциал – научава се да чете до седемгодишна възраст и след като преминава от теология към физиология (премествайки обучението си от Рязан в Санкт Петербург), печели престижни награди.
В. Княжев / TASS
Най-голямата му награда обаче тепърва предстои. След като заминава за малко в Германия, за да получи докторска степен, той се завръща в Санкт Петербург и накрая е поканен да се присъедини Катедрата по физиология в Института по експериментална медицина през 1891 г., която ще продължи да се трансформира в глобален център за физиологични изследвания. Той e номиниран за Нобеловата награда за физиология или медицина всяка година след 1901 г., до спечелването ѝ през 1904 г., не за работата си с кучета, а "като признание за работата му по физиологията на храносмилането, чрез която се развиват жизненоважни аспекти по темата".
Именно на тази база обаче ще се случи най-известният му експеримент.
Известният експеримент
"Условните рефлекси" на Павлов са известни с твърдението, че всеки организъм с достатъчно развита нервна система може да развие специални рефлекси в отговор на средата си. За да открие това, Павлов проектира звукоизолирани камери за кучета, където единственият стимул е храна или звукът на камбанка. Звънецът се чува преди кучето да получи месо и така накрая животните се научават да свързват звънчето с храненето. Използвайки познанията си за храносмилателната система, Павлов успява да измери нивата на слюнка на кучетата, за да потвърди, че техните жлези в крайна сметка произвеждат слюнка в отговор на звънчето, вместо на зрението или миризмата на храна.
Getty Images
Именно това откритие го превръща в голямо име. Любопитството, съчетано с мистерията, свързана с неговите експерименти, води до това, че лабораторният му комплекс е наречен "Кулата на мълчанието". Той се намира в центъра на старата имперска столица, на остров Петроградски, но историята не дава на Павлов спокойствието, което той търси. Избухването на Първата световна война и последвалата Революция превръщат града в хаотична сцена на безредици и насилие.
Първото село на науката в Русия
Докато Павлов е открит в критиките си към съветската идеология, работата му печели уважението на самия Владимир Ленин. "Той не може да работи в безпорядък", казва ми Актуганова, "така Павлов пише на Ленин писмо, в което се казва "дайте ми място да работя спокойно, или аз ще емигрирам". Планът проработва и ученият получва злато на стойност около един милион рубли, за да премести лабораторията си. Така той избира Колтуши.
Построява комплекс за експериментална медицина и го заобикаля с това, което става първото научно село в Русия. Това включва лабораторията му, къща (която рядко използва), комплекс с хотел, кафене и клуб, пет къщички за работници и, разбира се, развъдници за кучета, шимпанзета и други животни, с които работи. Това формира ядрото на набор от сгради, които в крайна сметка се разширяват с годините, докато не се превръщат във функционално предградие на непрекъснато разрастващия се Ленинград (известен сега като Санкт Петербург).
"Ако погледнете мястото сега", казва ми Актуганова, "не бихте си помислили, че тук е живяла световноизвестна личност. Със статута на ЮНЕСКО трябва да има повече туристи и повече инфраструктура, която да ги подкрепят [посещенията]".
Наследството на Павлов
Но ако помислим Павлов и неговите приноси не са в най-високия списък на националните приоритети - след смъртта му от пневмония през 1936 г. подкрепата за селото продължава до перестройката през 1980-те години. Тогава се обръща повече внимание на хуманитарните науки, които през последния половин век са изправени пред различни предизвикателства, а парите, обикновено инвестирани в точните науки, са пренасочени.
Рафаил Мазелев / TASS
Тук все още съществува музей, който разказва как Павлов преживява последните години от живота си. Има снимки на него със съпругата му Серафима, или Сара за кратко, и техните деца (две от които за съжаление умират, докато Павлов е още жив). Има и снимки на чуждестранни посетители като Нилс Бор и Х. Г. Уелс. Могат да се намерят и снимки с известни местни художници като Иля Репин, потвърждаващи епохата, в която Павлов живее като време, когато изкуството и науката не са непременно конкуренти. Постоянната изложба в мазето, сътрудничество между млади художници и учени, се стреми да съживи тази традиция.
Legion Media
Астероиди, лунни кратери и научни принципи оттогава се кръщават на него, но за Павлов твърде често се чува, без да се знае нищо за самия човек. Тези сгради, подобно на известните му кучета, стоят като наследство, което няма да бъде забравено скоро. Това, което остава, е завещание на забележителен учен, който променя начина, по който мислим за нашето поведение, за нашите желания и за останалите тайни, все още заключени в мозъка ни.