Преди много години Съветският съюз продава на Иран щит за противовъздушна отбрана (ПВО), който би издържал на всяка възможна въздушна заплаха от тази епоха. Част от сделката са и около 500 танка Т-72 за техните сухопътни сили.
Освен това други държави, като например САЩ, както и редица европейски страни, също продават оръжията си (например изтребители, танкове и артилерийски системи) на Техеран в дните, когато Западът е в добри отношения с държавата.
И все пак, това е много отдавна и днес тези системи почти нямат шанс да защитят Иран от съвременните военни части и техните нови ракети, изтребители и бомбардировачи.
И така, какво точно представляват съветските оръжия, които Иран използва и до днес?
Танкове Т-72
AP
Това е един от многото бойни танкове, създадени в края на 1960-те години в Съветския съюз. Някога Т-72 се смята за сила, която не е за подценяване, и Москва продава близо 500 от тези машини на Техеран, за да подкрепи защитните си сили.
В днешната руска армия те преминават редица модернизации, за да съответстват на съвременните изисквания за тежки бойни танкове, както и за по-добро проникване в съвременните брони и щитове.
Но никой от иранските танкове няма съответните подобрения, тъй като в края на 2000 г. ООН въвежда санкции срещу продажбата на оръжие на ислямската държава. Това означава, че иранските танкове Т-72 са остарели, но все още представляват потенциална заплаха поради големите си 125-мм оръдия.
Те имат и две мощни картечници, като 7,62-мм картечница ПКТ за елиминиране на вражеската пехота, както и висококалиберна 12,7-мм картечница ДШК, използвана срещу леки бронирани машини и нисколетящи цели.
Всеки танк T-72 разполага с дизелов двигател V12 със 780 к.с., който позволява на 41-тонното чудовище да ускорява до 60 км/час. Те също имат капацитет на гориво, който позволява на всеки един да покрива разстояние до 700 км.
Но най-големият "неуспех" на тези танкове са техните брони от съветско време, които не издържат на модерните бронебойни танкови снаряди. Немодифицираните танкове Т-72 също нямат достатъчно огнева сила и необходимите муниции, за да проникнат в модерните танкове.
ПВО системата С-200
AFP
Ракетната система С-200 "земя-въздух" е проектирана в средата на 1960-те години за защита на най-важните административни, промишлени и военни комплекси от всички видове въздушни атаки.
Тя ги предпазва от изтребители и бомбардировачи, включително въздушни центрове за командване и управление, самолети АУАКС и други пилотирани и безпилотни летателни апарати. Всяка система С-200 може да работи при различни метеорологични условия, включително силни ветрове, дъждове и дори силни пясъчни бури в иранския регион.
Това означава, че ракетите имат максимален обсег от 150 км, въоръжени с 217-кг бойни глави със силно взривоопасни фрагменти. Звучи страшно, нали?
Но щеше да звучи още по-смъртоносно, ако полуактивната радионасочваща система от 1960-те години все още беше достатъчно добра в проследяването и свалянето на модерни крилати ракети (да не говорим за откриване на изтребители и бомбардировачи, "скрити" в небето с най-новите стелт технологии).
Малка математическа вероятност все още дава шанс на тези ПВО системи да свалят възможни въздушни заплахи, но не в 10 от 10 случая.
Ракетна система "Тор-M1"
Тази система за ПВО с малък обсег е създадена, за да елиминира цели, които успяват да избегнат щита на С-200 и има ограничен оперативен обхват от само 15 км. "Тор-M1" е в състояние да поразява цели, вариращи от реактивни самолети и бомбардировачи до ракети, летящи със скорост до 700 м/секунда.
Точно като С-200, тя е създадена за защита на стратегически държавни обекти, като военни бази и командни центрове, правителствени сгради и т.н. Технологиите, използвани в "Тор-М1", ѝ дават възможност да сваля до 97 от 100 летящи цели. Ракетите им разполагат с бойни глави с високоексплозивен заряд.
Системата е в състояние да работи при всякакви тежки метеорологични условия, от пясъчни бури до снежни бури и при температури от -50 до +50 градуса по Целзий.
Освен тези три метални "чудовища", иранските войски имат и по-малки руски огнестрелни оръжия, придобити за спецчастите - включително АК, СВД, пехотни мини и др.