Началото
На 9 юни 1959 г. САЩ пускат ядрената подводница George Washington, първият в света стратегически ракетоносец. Америка получава ново, много опасно оръжие: подводница, въоръжена с балистични ракети, която може спокойно да се промъква. Плюс политическата ситуация: Съветският съюз закъснява с четири години с първия атомоход - с ракетоносеца, оказва се, също. Вярно, тук изоставането е само с четири месеца: корабостроителите работят на три смени, флагът на ВМФ е издигнат на подводницата преди началото на ходовите изпитания. Четири месеца по-късно К-19 е пусната в експлоатация, пише "Российская газета".
Тогава съветските подводници не получават имена, но поради многото инциденти моряците дават на К-19 прозвището "Хирошима". Още при първия боен поход до норвежкия остров Ян Майен през 1961 г. се случва авария с разрушаването на активната зона на десния реактор. Експлозията е избегната благодарение на героизма на аварийната група, която при силни гама лъчения се справя с непредвиденото изтичане на активната зона. Осем души загиват от радиация, през 1970 г. загива командирът на капитан БЧ-5, капитан 3-ти ранг Анатолий Козирев. Тази авария лежи в основата на филма "К-19" с Харисън Форд. През 1961 г. хората са извадени от подводницата, тя е изтеглена до Североморск, ремонтирана и изпратена обратно в морето.
Фатална верига от злополуки
Осем години по-късно, в Баренцово море, променяйки дълбочината от 60 на 90 м, К-19 се сблъсква с американската атомна подводница Gato. Няма пострадали, но командирът на американския торпеден отсек приема инцидента за умишлена акция и се кани да открие огън. Капитанът на Gato предотвратява Третата световна война навреме. Съветската подводница се връща в базата си и след ремонт е отново в морето.
На 24 февруари 1972 г. в 10:23 ч. в централния пост на К-19 се получава сигнал за пожар в девети отсек: запалило се е масло, попаднало в горещия филтър на системата за пречистване на въздуха. Този инцидент - трети по ред - е резултат от верига от злополуки с фатален изход. Няколко дни преди пожара на тръбопровода на рулевата хидравлична система се появява малка пукнатина, маслото започва да изтича в трюма. Пукнатината e забелязана и поправена, но маслото не е премахнато от непристъпните участъци. На дъното има пречиствателно устройство за въздух, филтърът му свети от продължителната работа - подводницата минава в подводно положение за една седмица. Малко по малко маслото стига до горещия корпус и се запалва. Това не е забелязано веднага и когато огънят избухва на горната палуба, хората в девети отсек вече не могат да го изгасят сами.
На подводницата се задейства аварийна аларма, люковете между отсеците са затворени - според строгите закони на подводницата всяко отделение трябва да оцелее самостоятелно. От прегряване в девети се къса тръба с въздух с високо налягане и отделението се превръща в пещ. Подводницата бавно се издига от 120-метрова дълбочина, докато димът и въглеродният окис се разпространяват през повредена вентилация в съседните отсеци. Командирът на дивизиона капитан-лейтенант Виктор Милованов и старши лейтенант Сергей Ярчук работят на пулта на главната електрическа установка - те трябва спешно да спрат реакторите. Ярчук започва да се дави, къса изолационната маска и умира. Милованов завършва работата сам. Излизайки след това в централния отсек, той губи съзнание, но е изваден от моряк-турбинист. В седми отсек мичманът Александър Новиков помага на обърканите моряци да си сложат маски и ги извежда. Той спасява хората си, но умира.
Три седмици на тъмно
Към момента на инцидента 12 моряци са в кърмовия десети отсек. Старши там е капитан-лейтенант Борис Поляков. Той заповядва да се чака. Скоро светлините угасват. Резервните дизели са в газовите отсеци и не е възможно да се пуснат. До вечерта на първия ден Поляков успява да се свърже с централния пост и да докладва за ситуацията. К-19 вече е на повърхността, но в торпедния отсек няма люк за изход.
В отсека няма питейна вода, на дъното на техническата цистерна е намерена малко прясна вода, но тя има отвратителен вкус. Още по-зле е положението с храната – разчитат само на консервирано зеле, две консерви кондензирано мляко и четири пакетчета чай. Всичко това е разделено на миниатюрни порции и се яде в пълен мрак - батериите в джобните фенерчета падат още на първия ден.
Междувременно около подводницата се развива спасителна операция. На третия ден след произшествието товарен кораб "Ангарлес" се приближва до K-19. Но поради буря, бушуваща в Гренландско море, корабът не може нито да вземе моряците на борда, нито да ги изтегли. След още 10 дни пристигат крайцерът "Александър Невски", плаващата база "Мохамед Хаджиев" и три буксира. Общо близо 30 кораба от Северния и Черноморския флот участват в спасителната операция на подводницата. До 3 март 62 моряци са извадени от подводницата. Спасителите стигат до десети отсек едва на 18 март - 23 дни след инцидента. Изморените моряци са извадени със завързани очи, за да не ги заслепи мартенското слънце.