Tоку-що въведените в Афганистан съветски войски се нуждаят от въздушна поддръжка, летищата в планинската страна са малко и армейското ръководство решава, че VTOL (самолет с вертикално излитане и кацане) е точно това, което им трябва. Смята се, че самолетът ще може да работи от малки бетонни ленти или площадки, покрити с метални плочи за летище. На 18 април 1980 г. транспортните Ан-22 доставят в авиобазата "Шиндад" в Северен Афганистан четири Як-38, боядисани в необичаен кафяво-зелен камуфлаж. От Ахтубинск долитат двойка Су-25, които все още не са приети на въоръжение. Експерименталната ескадрила е наречена група "Ромб". На следващия ден започват и полетите, пише "Российская газета".
Недалеч от летището е оборудвана 150-метрова писта за Як-38. Изкопават се траншеи, поставят се метални плочи за летища, траншеите се засипват с пясък, отгоре се поставя стъклопласт и всичко се покрива с още един слой метални плочи. "Сандвич-летището" изглежда много надеждно, но след няколко полета пясъкът излиза изпод плочите. Не може да бъде иначе: по време на излитане дюзите на самолета се въртят вертикално и потоците въздух удрят лентите.
Независимо от това за месец група "Ромб" прави повече от 120 полета. След шест излитания започва да се работи с бетон. Освен тестовите полети, в които се проверява поведението на машините в различни режими, има и бойни. На 29 май по време на излитане в силна жега щурмовикът под контрола на полковник Юрий Козлов не разполага с достатъчно тяга. Як-38, пълен с боеприпаси, пада върху бетона от 7 м и се запалва. Реактивните снаряди, окачени под крилата, започват да се взривяват. Всичко това се случва пред очите на първия заместник-министър на отбраната на СССР Леонид Соколов, командващ групировката съветски войски в Афганистан.
Това е краят на дейността на група "Ромб". Официално изпитанията са признати за успешни, въпреки че Як-38 отстъпва на Су-25 по отношение на бойната ефективност - бъдещият "Грач" се представя отлично и продължава да лети в афганистанското небе. Високотехнологичният "Як" може да носи само няколко пакета неуправляеми ракетни снаряди и две 250-килограмови бомби, a горивото е достатъчно за 40-минутен полет. Самолетът със силова установка от три двигателя от два типа се прославя със своята степен на аварийност.
Може би Як-38 не се доказва като оръжие - но дава много на авиоконструкторите. Системата за управление на струята дава възможност да се започне отработване в режим на свръхманевреност много преди появата на двигатели с отклоняем вектор на тягата. Автоматичната спасителна система при спешни случаи изхвърля пилота, без да чака команда - също е революционна и спасява много пилоти на ненадеждния самолет с вертикално излитане и кацане. С тази система е свързан още един интересен епизод от живота на самолета.
На 4 март 1976 г., по време на приемателния полет на серийния Як-38, летецът-изпитател Владилен Хомяков е катапултиран от пилотската кабина на височина около 70 м. Приземява се благополучно и започва да търси с очи самолета. Той стои на същата височина в режим на стабилизация. След като му свършва горивото, щурмовикът се озовава на полето.
"Отношението на пилотите към Як-38 беше, така да се каже, вдъхновено. Обичахме 'Як' и се отнасяхме към него почти като към изтребител. Никоя друга машина не ни позволяваше да летим като Як-38 и му прощавахме всичко - и риска от злополуки, и първоначално малкия обсег на полета, и скромните му бойни способности. Всеки полет беше ярко събитие", пише Героят на Русия, заслужилият летец-изпитател на Руската федерация Александър Раевский.