Цар Танк
По време на Първата световна война руски инженер проектира танк, който може да разруши цели крепости с един изстрел. Чудовището е изковано от стомана и сплав, високо колкото триетажна постройка, с дължина 18 метра и ширина – 12 метра. То бива наречено Цар Танк заради внушителния си вид и ужасяващия арсенал от оръжия.
Машината тежи 60 тона и се нуждае от авиационен двигател, само за да се движи с темпо на охлюв от 17 км/ч.
Освен това външното ядро е облицовано със стоманена броня, а оръдията са оборудвани със снаряди с калибър 76,2-мм, които пробиват стена. Всяко оръдие може да изстреля 60 снаряда. Защитата на Цар Танк е поверена на няколко картечници "Максим", способни да изстрелят десетки хиляди 7,62-милиметрови патрони.
Конструкторът е проектирал танка така, че да се управлява от 15 души екипаж.
Чудовището обаче не успява да премине дори първото изпитание, защото задните му колела потъват в канавката, почти веднага след свалянето му от платформата. Проблемът е бил в изчисленията, които не са отчели тежкия товар, съсредоточен в задната част на съоръжението, и на практика този товар го погребва в меката кал.
Съдбата на танка е да ръждясва в гората, докато не бъде разглобен за скрап през 1923 година, а това вече е след руската гражданска война.
ОДАБ (бащата на всички бомби)
В сандъците на руската армия и до днес се пази така наречената "обемно детонираща авиационна бомба" (ОДАБ). Нейната разрушителна сила е равна на тази на ядреното оръжие. За разлика от него обаче, тя не оставя гъбен облак след себе си заради метода ѝ на въздушна детонация.
Благодарение на своя 40-тонен тротилов еквивалент оръжието лесно си спечелва прякора "бащата на всички бомби". Конструкцията на бомбата е като термобарично оръжие. Предната част на "таткото" съдържа устройство, което смесва експлозивни вещества от сърцевината, когато то е задействано. Процесът се активира с таймер. Когато това се случи, аерозолът се превръща в смес, която се задейства от зарядното устройство. Бомбата предизвиква ударна вълна, която създава вакуум на мястото на експлозията. Благодарение на тази бърза промяна в налягането, всеки обект в епицентъра на експлозията е буквално разкъсан отвътре – независимо дали става дума за хора, оборудване, укрепления или други вражески отбранителни структури.
Оръжието е създадено специално, за да се демонстрира руската мощ в областта на неядрени, конвенционални бомби. "Бащата на всички бомби" не се произвежда масово и има само една такава бомба в света. Тя никога не е била използвана на бойното поле.
Ми-26
Съветският монументализъм обхваща дори хеликоптерите през 70-те години и това води до създаването на най-големия транспортен хеликоптер в света - Ми-26. Поставен редом до самолет Boeing 737, хеликоптерът е по-дълъг!
Дори диаметърът на витлото е с четири метра по-дълъг от крилата на 737.
Този "Голиат" може да достигне максимална скорост от 270 км/ч и да измине разстояния от 800 км без зареждане с гориво. Всичко това с 56-тонен товар на борда, който може да бъде разпределен поравно, защото има външен и вътрешен отсек за бомби.