В момента пилотното проучване е в процес на разработка като част от споразумение за сътрудничество между Далекоизточния федерален университет на Якутия и базирания в Сибир държавен научноизследователски център по вирусология и биотехнологии "Вектор" (който създаде една от руските ваксини срещу коронавирус, наречена "ЭпиВакКорона").
Нина Слепцова/Североизточен федерален университет в Якутск
Предизвикателството е "да се търсят нови, непознати микроорганизми и да се изучава еволюцията на вече известни бактерии и вируси", обясниха от Роспотребнадзор за Russia Beyond.
Учените са започнали своето изследване с анализ на останките от верхоянския кон, който е живял преди около 4450 години и бе открит през 2009 г. в Североизточна Якутия. За животното, което се среща и днес, отдавна е известно, че се адаптира много добре към екстремно студения климат на руския Далечен изток. То прекарва цялото си време навън, без да се притеснява от студове от -60°C или от жеги, които достигат +40°C – каквото и да е времето, то не е проблем за него.
Нина Слепцова/Североизточен федерален университет в Якутск
"Благодарение на уникалните климатични и географски условия микроорганизмите са оцелели във вечната замръзналост на територията на Република Саха (Якутия). Това проучване ще помогне за получаване на повече информация за структурата на техния геном, да се проследи еволюцията им и да се предвидят възможни варианти за промяна на техните биологични характеристики", се казва в изявлението.
Анализът на биологичния материал от верхоянския кон е в началото на списъка, тъй като геномът на това древно животно е напълно декодиран. Изследователите ще разгледат проба от меките тъкани на коня в най-дребни детайли, за да открият всички типове микроорганизми и видове бактерии, които го обитават, а и да проследят промените в неговия геном.
В търсене на палеовируси
Труповете на праисторически животни, открити в пермафроста на Якутия, се съхраняват в Музея на мамутите. Повече от 20 вида древни животни са внимателно пазени в специален фризер при температури до -18°C. Почти всички представители на мегафауната (големите животни) от периода Кватернер (най-късният от трите периода на кайнозойската ера) са открити от експерти от Музея на мамутите.
Нина Слепцова/Североизточен федерален университет в Якутск
Редица животни от мамутската фауна ще бъдат разгледани под микроскоп, включително останки от изчезнал мамут, кон, бизон, лос, както и кучета, различни гризачи и зайци.
"Това са находките, направени през последните десет години. Те за първи път ще бъдат изследвани за наличие на палеовируси", казва ръководителят на лабораторията на Музея на мамутите в Якутск Максим Чепрасов.
Анализът на биологичния материал на древните животни ще позволи на учените да оценят разнообразието от микроорганизми, чиято ДНК и РНК буквално са издържали теста на времето и са се запазили добре. Изследователите са решени да открият палеовирусите в името на невероятни изследвания в областта на генетичната еволюция на вирусите. За това всъщност е палеовирусологията. Тя е изследване на древни вируси (т.нар. "палеовируси") и техният ефект върху геномите на гостоприемника. Учените са готови да използват нови идеи и технологии, за да хвърлят светлина върху палеовирусите.
Откритията на вече изчезналите животни са от изключително значение и техният лабораторен анализ "ще допринесе за интензивно развиващите се науки - палеомикробиологията и палеовирусологията", смятат от Роспотребнадзор.