Четири необясними факта за връзката между религията и руската космическа наука

Идеята за пътуването в космоса е създадена за първи път от руски православен философ, чието фамилно име е "Гагарин".

Учителят и библиотекар Николай Фьодоров (1829-1903) се противопоставя на идеята за собствеността върху книгите и идеите и така и не публикува нито един свой труд приживе. Той отказва да бъде сниман и да позира за портрети – има само две негови изображения, направени тайно. По-голямата част от преподаването си той провежда устно пред свои възпитаници и приятели. Николай е основател на руската космическа философия и е незаконен син на княз Павел Гагарин (1789-1872). Интересно съвпадение е, че първият човек, полетял в космоса, носи същото фамилно име. Приживе Николай е известен под фамилното име на кръстника си Фьодоров.

В късните години от живота си Фьодоров работи в Москва като библиотекар в библиотеката на музея "Румянцев", който днес функционира като Руската държавна библиотека. Там той се сприятелява с интелектуалците на своето време, сред които са Лев Толстой и Константин Циолковски, пионерът на руската астронавтика и ракетна наука.

Фьодоров е строг последовател на руското православно християнство, но в същото време е роден философ. Основната му идея е радикално удължаване на живота чрез науката. Той вярва, че духовното и научно развитие на човечеството ще доведе до реализирането на основната и крайна цел на християнството: прогонването на смъртта и възкресението на мъртвите, използвайки идеята на клонирането. Фьодоров вярва още, че космосът трябва да бъде изследван, защото ресурсите на Земята са изчерпаеми. По-късно последователите му, които се наричат "биокосмолози", проповядват идеята за "незабавно развитие на космическите комуникации". Учението на Фьодоров е възприето и от Сергей Корольов - основоположник на практическата космонавтика.

Пиноерът на руската теория за астронавтиката е религиозен мистик

Константин Циолковски има пълното право да бъде наречен "руския Да Винчи", тъй като, освен научните си дейности, то има и дълбоки интереси в областта на мистиката. Циолковски твърди, че е разработил теорията за ракетното дело само като допълнение към философските си изследвания по темата.

От 35-годишна възраст той работи и живее в Калуга – градът, който се превръща в център на руското теософско движение. Глух от ранна възраст заради прекарана скарлатина като дете, той е много затворен и през по-голямата част от живота си непрекъснато се самообучава. В същото време е любвеобилна и жизнерадостна душа и твърди, че на два пъти в живота си е имал "прозрения".

Собствената му философия съчетава теизъм, пантеизъм и езотерика. Той вярва, че Бог съществува, но не го свързва с Христос. Докато разработва теорията си за изследването на космоса, паралелно с идеите на Фьодоров, Циолковски казва: "Земята е люлка на човечеството, но не можеш да живееш в люлката завинаги!".

Странната нумерология на първия човек в космоса

Сергей Корольов (1907-1966), най-изтъкнатият ракетен инженер и създател на полета на Юрий Гагарин в космоса, проучва работата на Николай Фьодоров и Константин Циолковски. Техните открития и идеи вдъхновяват идеята на Корольов да създаде космическа ракета. Все още е спорно дали самият Корольов е религиозен, но със сигурност той е суеверен. Известно е, че Корольов не насрочва изстрелвания за понеделник и не допуска жени на ракетната площадка – но руските космонавти имат и много други суеверия.

Онова, което е наистина забележително за първия космически полет, ръководен от Корольов, е броят на "съвпаденията" в неговата нумерология. На първо място, в календара на Руската православна църква 12 април –денят, в който Гагарин полита в космоса, се пада на Деня на Йоан Лествичник, авторът на "Лествица" ("Стълба") – произведение, описващо как тялото и душата на човек може да се възкачи до Бог чрез монашеско послушание. Основната метафора, която използва Йоан, е стълбата на Божественото изкачване на Яков  (Бит. 28:11-16). Това наблюдение е обект на спорове и до ден днешен, като някои православни свещеници го защитават.

Друго съвпадение е общото времетраене на полета. Без съмнение, то е точно изчислено – например, следващият космически полет на 6-7 август 1961 г., изпълнен от Герман Титов на "Восток-2", продължава точно 1 ден, 1 час и 11 минути. На 12 април 1961 г. Юрий Гагарин обикаля Земята за 108 минути – числото 108 се смята за свещено в индуизма и будизма. В тези източни религии 108 е щастливо число, свързано с божествената хармония, целостта и успеха.

Много съветски космонавти са християни

Всеобщо известен факт е, че през 1964 г., три години след полета, Юрий Гагарин отива да разгледа манастира "Троице-Сергиева лавра". Но в атеистките времена на СССР дори това създава проблеми и въпроси сред висшето ръководство на Партията. По-късно, след разпадането на СССР, религиозните вярвания отново стават личен избор. И се оказва, че много от съвременните руски космонавти са религиозни.

Същото обаче може да се каже и за американските астронавти. Например, през 1963 г. Гордън Купър произнася и записва молитва за Деня на благодарността по време на един от полетите си. На бъдни вечер (24 декември 1968 г.) екипажът на "Аполо 8" чете Библията, докато обикаля около Луната. А има и други примери.

Да разгледаме по-подробно въпроса: вярват ли съветските космонавти в Господ?