Периодът от края на 1960-те и началото на 1970-те години е много богат на събития в световното танкостроене. Водещите сили полагат много усилия за разработване на бойни машини от ново поколение. Например в СССР е приет на въоръжение Т-72, който благодарение на заложения тогава потенциал все още успешно се модернизира (Т-72Б3) и стои на въоръжение в руската армия. В Германия пък е създадена първата версия на танка Leopard 2, а в САЩ конструкторите работят по M1 Abrams. Една от особеностите на последния е използването на газотурбинен двигател (ГТД) като силова установка, пише "Российская газета".
По бойна машина с такава силова установка в тези години работят и в СССР. Още през 1963 светът се запознава с "Обект 003" - опитен танк Т-64Т, на който е монтиран вертолетен ГТД с мощност 700 конски сили. Шест години по-късно в Кировския завод в Ленинград е произведен по-съвършен "Обект 219 сп 1". Мощността на неговия газотурбинен двигател вече достига 1000 "коня". Първите изпитания обаче показват, че за такъв двигател е невъзможно да се използва ходова част от T-64A, което не позволява напълно да се реализира скоростният ѝ потенциал. Освен това нараства и масата на машината, а заедно с нея и изискванията за надеждност на носещите механизми.
В резултат на това скоро се появява "Обект 219 сп 2", който по-късно става основен боен танк Т-80. За него са създадени нови водещи и направляващи колела, опорни и поддържащи ролки, гумирани вериги, хидравлични амортисьори и торсионни валове с подобрени характеристики.
В резултат на това танкът може да развива скорост до 70 км/ч (по шосе) срещу 45-50 км на Т-72 с почти почти еднаква маса (съответно 42 и 41 тона). Вярно е, че с това пада и запасът на хода - от 500-700 на 350-500 километра. Освен това газотурбинните двигатели струват много по-скъпо от дизеловите, така че много представители на отрасъла са срещу тяхното използване, защото смятат подобни разходи за неоправдани. Същевременно танковете с газотурбинни двигатели се привеждат в бойна готовност по-бързо, което е особено очевидно при ниски температури, а имат и по-добра проходимост. В резултат на това висшето съветско ръководство дава на Т-80 зелена светлина за влизане в серийно производство.
Освен двигателя и ходовата част, в сравнение с T-64, при този танк има и изменена форма на купола, но оръдието, боеприпасите и зареждащият механизм (различен от този на T-72) първоначално са същите. Някои промени позволяват повишаване на огневата мощ, но не много. Впоследствие танкът е многократно модифициран и модернизиран, по-конкретно в средата на 80-те години той получава динамична защита.
Общо досега са произведени над 10 000 танка Т-80 с различни модификации.