Руските специални сили, които охраняват президента на Руската федерация, имат достъп до най-новите и усъвършенствани оръжия на военния пазар.
Има две снайперски пушки, с които военните са заснемани от фотографи на публични събития, докато пазят Владимир Путин. Попитахме бивш снайперист, който е работил на подобни публични събития в Москва, за работата с тези пушки и защо са избрани сред всички други за охрана на важни официални лица.
ORSIS Т-5000
Виталий В. Кузмин/vitalykuzmin.net
Снайперът Т-5000 е създаден през 2011 г. от компания ORSIS за военните и полицейските служители. Той е представен като едно от най-прецизните оръжия на пазара с възможност за изстрелване на три патрона .308 Win само на 15 мм един от друг на 100 м разстояние. Силите на реда бързо го поръчват, веднага щом се появява на пазара, а година по-късно елитната група на Федералната служба за сигурност (ФСБ) "Алфа" печели международно състезание по снайперска стрелба с тези пушки.
"Тези снайпери се доказаха като по-точни от австрийските SSG 08 на Steyr-Mannlicher ("Щаер Манлихер" – бел.прев.), които по-рано се купуваха за руските спeцназ. Малцина знаят, че през 1990-те и 2000-те в Русия нямаше добри снайпери и военните ги поръчваха от чужбина", признава Иван Алексеев, бивш снайперист от ФСБ.
Както той отбеляза, ORSIS е една от първите компании, които се появяват на руския оръжеен пазар в късните 2000-те, когато цените на петрола са високи и влиятелни хора с пари виждат момента за инвестиция в частно оръжейно производство и създаването на пушки, които да се конкурират с чуждестранните.
"На хора от високото военно командване не им харесваше това да поръчват чужди снайпери и муниции за спецназа, който пази важни лица."
Т-5000 е нещо като визитната картичка на ORSIS. Този снайпер създава име на компанията и замалко не е приет в армията, за да замени остарялата СВД. И все пак бюрокрацията, лобирането и конфликтите на интереси зад затворени врати слагат край на тази възможност. Така договорът са създаване на снайпер за руската армия от новата ера, който да бъде интегриран в "Ратник-2", все още е отворен.
Т-5000 се продава по цял свят и може да бъде видян в ръцете на аматьори, както и в ръцете на единици за специални операции. Това обаче важи главно за Близкия изток и Югоизточна Азия, където руският оръжеен бизнес има силни позиции.
T-5000 e ръчно зареждащ се снайпер, с плъзгащ се затвор и две предни заключващи уши. Снайперът е създаден от алуминиева сплав със сгъваема връзка, произведена от закалена неръждаема стомана и конструирана да остане годна за опериране и завършена, дори в калибри с най-силен откат.
"Оръжието има доста малък и комфортен откат в сравнение със съветските снайпери от предишната ера СВД. Сред минусите бих посочил някои полимерни детайли. Според мен спусковият механизъм можеше да работи по-гладко", казва Алексеев.
СВ-98
СВ-98 е един от първите снайпери, създадени след разпадането на Съветския съюз. Той е направен от едно от дъщерните дружества на концерн "Калашников" и веднага е приет от спецназа на страната, тъй като те силно се нуждаят от модерни снайпери за операциите си. Включително за такива, които изискват охрана на важни лица.
Като всички други снайпери в страната, СВ-98 се смята и рекламира като заместник на СВД. И все пак това не се случва и вместо това е поръчан за спецназа.
Аз лично видях тези снайпери по време на затворените състезания на спецназа в Чечня, един от най-прословутите региони в страната, където можете да видите АК в багажника на всяка кола.
Тази пушка, за разлика от всички други модерни снайперски оръжия, е създадена с дървен приклад, който се навлажнява и дори може да се надуе след дъжд. Оръжието първоначално получава 7,62x54-мм патрони, приети на въоръжение още в Руската императорска армия. Те обаче не са подходящи за стрелба по малки цели на разстояние от 300 м и повече.
Най-новите версии на СВ-98 са модифицирани за натовските патрони .308 Win and .338 LM и са по-точни.
Все пак оръжието все още има недостатъци, според офицер от спецназа, който разговаря с мен анонимно.
"Най-важните неща за снайпера са цевта и мунициите. Създателите са се справили с проблема с мунициите, но не и с проблема с цевта. Понякога нарезите (в цевта, отговорни за балистиката на куршума) са направени добре, но понякога инженерите не обръщат достатъчно внимание на работата си. Така че не получавате точно това, което искате", признава офицерът.
Той също така не харесва спусъка, като го смята за груб като този на съветската СВД и неподходящ за операции на спецназа.
"Трябва да е достатъчно добър за армията, но ако единицата си има бюджет, командването ще поръча други пушки за целта", каза това.
И според него СВ-98 може да се определи като оръжие за начинаещи.
"Оръжието еволюира във времето и става по-добро в сравнение с версиите от късните 1990-те. Инженерите добавят рама от алуминиева сплав и приклад. То става по-точно, но на пазара все още има по-добри пушки."
Въпреки всичките си слабости, СВ-98 си има своите цели и е добър за начинаещи. Има десетки хиляди пушки СВ-98 в руския арсенал, които често се използват за научаване как да се поразяват цели на повече от километър.
След като овладее СВ-98, човек може да премине към по-усъвършенствани руски или чуждестранни снайперски пушки.