През 2001 г. руските ФСБ поръчват нов автомат, който може ефективно да преминава през стени и през най-надеждните бронежилетки. Нуждата от ново оръжие става ясна след терористичното нападение в училището в Беслан, където над 1100 души бяха взети за заложници (включително 777 деца).
За да удовлетворят нуждите на спецчастите, руските инженери създават оръжие, което работи с най-мощните патрони за автомати в света – 12,7х55 мм.
АШ-12
Инженерите създават булпъп автомата АШ-12 (познат по-късно като ШАК-12), който трябва сериозно да надхвърли възможностите на АК-74 при близък бой.
"Основният проблем при проектирането му беше да създадем автомат, способен да прониква през стени и да елиминира терористите, независимо къде ги уцели куршумът. Патроните на АШ-12 са страшни дори само на външен вид. Ако ги сравниш с тези на АК-74, вторите приличат на карфици", разказва пред Russia Beyond бившият офицер от спецчастите Иван Алексеев.
Според него двете оръжия са създадени с различна цел и за различни операции. АК-74 е за ефективна работа в най-тежките метеорологични условия и може да елиминира мишени на разстояние 300 м на открито.
"Патроните му са с висока скорост на летене и добри качества на проникване. И все пак те са по-леки и не са достатъчно солидни, за да пробиват солидни препятствия. АШ-12 просто е по-мощен на къси разстояния. Той е с тежки и обемисти патрони, които пробиват стени, но в същото време те губят балистичните си качества на дълги дистанции", обяснява експертът.
Според него АШ-12 не е особено подходящ за стрелба по врагове на разстояние над 150 м.
Що се отнася до огневата мощ, патроните 12,7х55 мм са сред най-смъртоносните на пазара.
"Оръжието има огромна спирачна сила и поваля врага, независимо къде е уцелен. Доста страховито оръжие, ако го видиш в ръцете на опонентите си", допълва той.
Както споменава, в онези дни оръжието е прието добре и се използва основно за антитерористични операции в Кавказкия регион.
В близък план
Homoatrox (CC BY-SA 3.0)
Лично аз се срещнах с АШ-12 за първи път на стрелбище в московските предградия в началото на септември.
Оръжието се оказа доста голямо и ужасно тежко като за автомат (близо 6 кг със заглушител). Беше неудобно да работя с него в стояща позиция, затова предпочетох да легна и да стрелям по мишените по този начин.
В същото време патроните не оставят място за никакво съмнение – невероятно мощни са. Всеки от тях буквално взривява тухлите на стрелбището, а от отката по рамото ти остават синини.
Съвременните версии на АШ-12 са с шини за поставяне на оптика, а отдолу има шини за фенер или гранатомет. Оръжието върви с комплект от два лесно разглобяеми заглушителя – голям, който е съпоставим с размерите на АШ-12, и малък. Колкото и да е изненадващо, по-големият заглушител балансира тежестта на оръжието и с него е по-лесно да се прицелваш по мишени на стрелбището.
АШ-12 изглежда ръбат и по-прост в механичен план в сравнение с преките си американски аналози, базирани на платформата AR-15 и работещи с патрони .450 Bushmast или .50 Beowulf. Освен това, американците използват тези платформи основно за лов, докато руското оръжие е направено за спецчастите и може да издържи на най-тежките битки и метеорологични условия.
След теста на стрелбището разбрах някои неща от собствен опит. АШ-12 без съмнение е много ситуационно оръжие по няколко причини – маса, размери и огромна огнева мощ. Оръжието не е подходящо за схватки на открито, тъй като един мобилен екип със стрелкови пушки със сигурност ще ви надвие. В същото време АШ-12 буквално може да пробие врата в стената, така че е страхотно допълнение за екипите, които са натоварени със задачата да прогонят врага от укрепените му позиции.