Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Ф"
Електрическите трамваи се появяват в Москва през 1899 г., но най-популярният първи модел е създаден през 1908 година. Това е "Ф" ("Фонарнъй" или "с фенера") – моторен вагон, произведен в Санкт Петербург. Името му идва от специална надстройка със стъклени отделения на покрива. През нея във вагона влиза допълнителна светлина от улицата и хората често я наричат "фенер". Шасито на "Ф" е дървено със стоманено покритие. Трамваят няма врати и пътниците често скачат в движение на завоите, когато машината се движи с минимална скорост. "Ф" работи и с моторен двигател с няколко добавени модификации и излиза от употреба в Москва чак през 1950-те.
"РВЗ-6" е особен случай: този успешен модел се разпространява из СССР и служи в продължение на десетилетия, но в Москва се смята за наистина голяма екзотика. Причината е, че столицата избира трамваите "Татра" (вж. по-долу) вместо този модел. "РВЗ-6" е проектиран в Рига в съветската република Латвия. Масовото му производство започва през 1960 г. и продължава на практика 30 години – латвийските инженери правят всичко възможно, за да осъвременят конструкцията. "РВЗ-6" е с лек корпус, направен от запоени алуминиеви листове. Освен това той се управлява с педали, което е нещо доста необичайно за трамваите. Москва подценява този модел – в руската столица те се ползват само между 1960 и 1966 година. След това всички осем вагона са дадени на Ташкент в Съветската република Узбекистан.
Трамваят "Татра" е вдъхновен от американски модел, произвеждан по лиценз в Чехословакия през 1950-те. Модифициран "Татра Т2" се появява за първи път в Москва през 1959 година. Това бележи началото на нова епоха в историята на московските трамваи. Те са по-удобни от всички останали съветски модели: ватманът разполага с удобна седалка, а машината е оборудвана с гъвкави колела вместо с такива, направени изцяло от метал. "Татра Т2" минава по улиците, без да издава силен шум. Всички трамваи от този модел са и с подобрена система за отопление през зимата. Освен това характерният дизайн на модела не прилича на никой друг трамвай. "Татра Т2" е изведен от експлоатация през 1981 г. и е заменен от следващото поколение – "Татра Т3", който е не по-малко успешен.
Първите автобуси, които се появяват в Москва през 1922-1924 г., са внесени от Англия, но съветските инженери бързо проектират местен модел. Това е "АМО-4", кръстен на завода АМО. Името на модела всъщност обозначава шасито на автобуса, а самият корпус има две модификации. Втората е с четвърта врата отзад, така че автобусът може да се използва като линейка. Шасито също е подобрено: направено е от платна вместо от греди и е по-гъвкаво, така че да не се износва твърде бързо по неравните московски паважи.
През 1930-те заводът АМО е прекръстен на "Йосиф Сталин", така че новото му съкращение е ЗИС (Завод на името на Сталин). След това инженерите проектират и нов автобус – "ЗИС-8". Той е базиран на американски модел, който обаче е сериозно променен: конструкцията е опростена, а предните спирачки са по-надеждни. Също като "АМО-4", "ЗИС-8" е с малък прозорец над предното стъкло, на който се изобразява номерът на маршрута. От двете страни на този прозорец има две лампи, които показват цветния код на маршрута, за да може хората да се ориентират отдалеч – идея, заета от трамвайната система. "ЗИС-8 "се оказва удобен и лесен за производство, така че го използват и в други градове на СССР и дори се прави за износ. По-късно, на неговата база са направени много модификации.
Един от следващите големи хитове сред московските автобуси е проектиран през 1962 г. в завод в Ликино-Дульово, Московска област. Името му е "ЛиАЗ-677" и всъщност се използва из целия СССР. Моделът се появява за първи път в Москва през 1967 г. и се използва чак до 2000-те години. Този автобус е с гъвкав окачен участък на пневмоцилиндри, така че хората започват да го наричат "луноход". Двигателят е в предната част на шасито, а ауспухът е под дъното – така се отоплява и вътрешната част. С остаряването на системата обаче тя започва да изпълва автобуса с миризма на изгорели газове. Хората помнят "ЛиАЗ-677" и с друсането и специфичния звук на износените части, който прилича на подрънкване на празни бутилки.
Унгарските автобуси "Икарус" са много популярни в СССР. Те започват да се появяват в края на 1960-те, но в Москва се ползват само най-големите модели. Един от тях е "Икарус-180" – първият съчленен автобус в Съветския съюз. Той е само с 37 места, но може да превозва общо 169 пътници благодарение на конструкцията си от две части. Заради центъра на "Икарус-180" руснаците го наричат "гармошка" (акордеон) или "прахосмукачка". Освен това дизеловият му двигател е сензация на фона на останалите съветски автобуси, които са с бензинови двигатели с висок разход. По-късно, на базата на "Икарус-180" е създаден усъвършенстваният модел "Икарус-280".
Първите тролейбуси се появяват в Москва през 1933 година. Моделът се нарича "ЛК" – на името на Лазар Каганович, който е автор на идеята в Москва да се въведе електрически транспорт. Първите тролейбуси в столицата имат дървено шаси, покрито с метал. Те са с две врати, които се отварят ръчно от шофьора и кондуктора. "ЛК" е удобен за пътниците: има меки седалки с отопление и мрежи за багажа. В същото време в кабината на шофьора няма отопление, а дървеното шаси издава ужасни звуци по време на движение. Във всеки случай, този нов вид транспорт се радва на популярност дълги години.
"ЯТБ-3" се появява през 1939 г. и е най-необичайният от всички модели тролейбуси в Москва, тъй като е на два етажа. Това е съветският еквивалент на английски модел, купен за столицата на СССР през 1937 година. Побира 100 души, но не се управлява лесно. Всички тролейбусни кабели трябва да се вдигнат с метър нагоре, а щанговите токоприемници на обикновените модели често падат. "ЯТБ-3" е неудобен за високи пътници, тъй като таваните и на двата етажа са много ниски. Освен това хората могат да се возят на втория етаж само седнали – правостоящите пътници могат да променят центъра на тежестта, което е опасно за стабилността на автобуса. Постепенно броят на тези автобуси намалява и през 1953 година те окончателно са свалени от служба.
"МТБ-82" се появява в Москва за първи път през 1946 година. Той се различава сериозно от предишните модели. Например има универсално шаси, което може да се използва както за тролеи, така и за автобуси и трамваи. Шасито е направено от алуминий и е покрито със същия метал, така че не издава неприятен шум и е доста по-леко. Вратите не се отварят ръчно, тъй като са с пневматичен механизъм. Освен това всички части се ремонтират много лесно. "МТБ-82" побира 100 души, също като "ЯТБ-3", и отново като него, има проблем с размерите си: той е по-широк от всички останали тролейбуси, така че шофьорите често удрят преминаващите край тях автомобили и стълбове. Ето защо производството на "МТБ-82" в крайна сметка е спряно през 1961 г., но той остава в употреба до 1972 г., когато окончателно е спрян от движение. Всъщност, днес, всички тролейбуси са част от историята – през 2020 г. Москва спря да използва този вид обществен транспорт, а през септември същата година бе открит музеен маршрут.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
