Докато Тамара излиза от асансьора на 8-ия етаж и тръгва към апартамента си, тя попада на капак от ковчег. Той е изправен до вратата на съседния апартамент. Очевидно старият пияница е умрял внезапно. "Така е – живя, а сега го няма", промълвява Тамара с отчаян тон. В същия блок скоро ще умрат още хора – по същите причини. А те нямат нищо общо с алкохолизма или с възрастта. Ще ви разкажем защо в края на тази статия, но първо нека поговорим за играта.
Владимир Чолокян
Bright Lights of Svetlov ("Ярките светлини на Светлов") е игра, в която действието се развива от първо лице и е дело на Владимир Чолокян. Тя е изпълнена с тежки събития, покосили живота на няколко съветски семейства в съветския град Краматовск (който днес е част от Донецка област в Украйна) през 1980-те. "Краматорската радиационна авария" слага край на живота на няколко хора, но най-ужасната част от историята е, че роднините им не знаят причината в продължение на няколко дълги години.
И именно това е в основата на тази зарибяваща игра. Хипнотизиращата атмосфера на съветския индустриален градски живот през 1980-те. Като говорим за тази атмосфера, играта е впечатляваща симулация на ежедневието на обикновения съветски гражданин.
Владимир Чолокян
Bright Lights of Svetlov е разработена и проектирана от Владимир Чолокян, дизайнер и писател, роден в Пенза, така че средата, пресъздадена толкова красиво в неговата игра, му е много близка. Впечатляваща е и светлината. Между другото "Светлов", името на измислен съветски град, където се развива действието, идва от думата "светъл".
Много от целите в играта са наистина прости задачи, като например да метеш пода, да готвиш или дори да изпушиш една цигара на балкона, който гледа към богато озеленения вътрешен двор. Но най-зловещата част от играта е озвучаването.
Владимир Чолокян
Като руснак, мога честно да кажа, че играта почти идеално пресъздава звуковата атмосфера на отдалечения руски град. Докато се разхождаш из облетия в слънчева светлина едностаен апартамент, от кухнята се носят откъслечни елементи от радио предаване, хладилникът леко бръмчи, птичките пеят, а от двора се чува детска глъч. Дори звукът на стъпките е различен в зависимост от героя, който сте си избрали в играта, а те са няколко.
Владимир Чолокян
Анатолий, инженер. Тамара, жена му, и Надя – дъщеря им. Но има и още. Действието в играта се развива в два апартамента, в мазе, на улицата и на други места – и всичко е изпипано до най-малкия детайл по отношение на историческата точност. Хората, живели в СССР, със сигурност ще разпознаят много добре познати предмети от бита в играта.
Търсенето на тези предмети и използването им, обаче, е единственото нещо, което се прави в играта и в това отношение тя не предлага кой знае какво. Някъде по средата (общо играта се минава за 1,5-2 часа), на човек малко му доскучава да се разхожда из един и същи апартамент. Не можете да скачате, да бягате или да си взаимодействате с произволни предмети – светът на играта е доста ограничен.
Владимир Чолокян
Но именно заради това тя е толкова точна – защото, в съветските градове през 1980-те, животът може да е наистина мрачен и скучен, ограничен до едни и същи места и обкръжение, едни и същи безизразни говорещи глави по телевизията (можете да прехвърляте каналите безкрай – по всеки от тях се излъчва конгрес на Комунистическата партия), да готвите и да бършете праха. В същото време, обаче, можете би умирате от облъчване с гама лъчи. Така че основната част от играта е да откриете причината, поради която не се чувствате добре, и това се отнася за всеки един от възможните герои.
[СПОЙЛЕР]
Съжалявам, но играта не е с щастлив край и е наистина тежко да видиш със собствените си очи (макар и във видеоигра) колко безполезни са били много от действията на обикновените съветски хора на фона на безсърдечната държавна система. Но предполагам, че това е и основната цел на играта – да накара човекът, който играе, да изпита чувствата на хората в последните години на СССР – като в завихрила се надолу спирала, без да знаеш причината за това.
Владимир Чолокян
История:
"Краматорската радиационна авария" се развива от 1980 до 1989 година. Малка капсула със силно радиоактивен цезий-137 убива до шестима души.
По начало капсулата е част от уред за измерване на радиацията и е загубена в каменоломна в края на 1970-те. По-късно, чакълът от каменоломната е използван за строителство и капсулата попада в бетонна стена в апартамент на ул. "Гвардйцев-Кантемировец" №7 в Краматорск. Радиацията на повърхността на стената е 1800 рентгена годишно (стойности над 0,5 рентгена годишно са вредни за човешкото здраве). Шестима души от три апартамента, изложени на облъчване с гама лъчи, умират през следващите девет години, преди капсулата в крайна сметка да бъде открита през 1989 година. Доказано е, че общо 17 души са били изложени на това облъчване.