В Русия има много удивителни и ранообразни места, създадени от природата, но тази смайваща локация не е едно от тях. Кипарисовата горичка в долината Суко в Южна Русия е създадена от човекшка ръка (и съответно не по-малко впечатляваща). Вижте сами:
Всъщност тук никога не е имало блатни кипариси (или Taxódium dístichum) и едва ли би имало, ако не беше един съветски експеримент. Според една от версиите разсадът от кипарис е пренесен в Съветския съюз от Северна Америка през 30-те години на миналия век - с надеждата да тази култура да се развие тук.
Посадени са на 14 км от Анапа, в обградената от хълмове долина Суко, недалеч от едноименното село.
Далеч от родината си разсадите успешно се приспособяват и стават герои в безброй телевизионни програми и фотосесии. Техни изображения красят дори страниците на сп. National Geographic.
С времето релефът на местността се променя и 32-та кипариса се оказват във вода. Това обаче е по-добре за тях: в родината си растат в блатисти и водни условия.
Горичката винаги е привличавала туристи, особено есента, когато листата на дърветата приемат огнени краски. Но горещият климат на Анапа и туристическата глъчка не им се отразяват добре.
Периодично водоемът намалява, туристите влизат в горичката по засъхналото дъно и се катерят по корените за фотосесии (при кипарисите корените са хоризонтални и се издигат високо над земята). За да съхрани уникалните дървета, миналата година министерството на природните ресурси на Кубан разпореди участъкът да се огради с временни конструкции, а кипарисите ежедневно да се поливат със специална пожарникарска техника.
Междувременно, когато езерто се "връща", долината Суко става местен парк за развлечения, с лодки, катамарани и канута под наем, както и африкански шоупрограми в т.нар. африканско село. Там се провеждат и рицарски турнири, пейнтбол и лазертаг.
Къпането в езерото е забранено, водата там е мътна и не много чиста. Но винаги се намират хора, които не спазват забраните. "Въпреки многото надписи за забраната за плуване, хората все пак плуват. Лодките стърчат непосредствено под кипарисите през цялото време и ще бъдат на всичките ви снимки", казва Наталия, която е била там тази година.
"Често ни питат: по кое време на деня си струва да се отиде на кипарисовото езеро, за да видят дърветата в цялата им прелест? И така, най-доброто време е призори, казват в екопарка "Долина Суко". "Хората са малко, на езерото е тишина и спокойствие, слънцето едва се събужда и още не пече. По кипарисите струи мека светлина и лека мъгла се издига от водата...".