Доста често западни експерти некоректно сравняват военния потенциал на Русия и САЩ. Това е добре илюстрирано в статията на Карл Хамилтън от университета в град Роскилде (Дания) под названието "Какви военни възможности има Русия в сравнение със САЩ?". Според него двете държави могат да развият сравними по качества въоръжени сили и дори Русия има по-големи възможности за мобилизация на резерви.
Авторът обаче не коментира това, че страните използват несъпоставими военни бюджети. Така републиканската администрация на Тръмп първоначално поиска $740 млрд. от Конгреса на САЩ за военни разходи през финансовата 2021 година. Но още в края на ноември 2020 г. бе предложено тези разходи да се увеличат още за построяване на две многоцелеви атомни подводници от клас "Вирджиния". В резултат военният бюджет на САЩ за 2020 г. съставляваше $778 млрд. (в сравнение с 2019 г. ръстът е от 4,4%). За сравнение, военният бюджет на Русия през 2020 г. не превиши $61,7 млрд. (ръст от 2,5% спрямо 2019 г.). И това не може да се обясни само с различния паритет на покупателната способност.
Демократичната администрация на Байдън реши да съхрани военните разходи за 2022 г. на същото ниво ($770 млрд.). По-рано обаче военните операции в Афганистан и Ирак изискваха не по-малко от $80 млрд. ежегодно. След изтеглянето на американските войски от Афганистан голяма част от тази сума ще бъде отделена за разработване на перспективно въоръжение, което практически означава ръст на военните разходи.
Във връзка с това западните експерти си задават въпроса доколко ефективно в САЩ използват финансовите средства за военни цели?
Мобилизационен резерв на САЩ и Русия
Едно от преимуществата на Русия е способността да мобилизира и въоръжи в малки срокове по-големи войски от САЩ. Причината за това, според американския експерт, е, че Русия има наборна (в момента договорно-наборна) армия, а в САЩ – договорна. По-конкретно, подготвеният мобилизационен резерв на Русия включва 2 млн. души, които за последните пет години са служили във Въоръжените сили една година наборно. От това следва да се добавят 350 000 военнослужещи във Федералната служба на войските на Националната гвардия и още 20 млн. души резерва от различни категории (пенсионирането им от военна служба надвишава пет години).
В САЩ подготвеният военен резерв съставлява 800 000 души, от които над половината са в Националната гвардия. Това означава, че Вашингтон не може бързо да възстанови войсковите загуби в хода на крупномащабен конфликт (например с Москва или Пекин). Русия може да увеличи армията си в мирно време два пъти или за кратък срок да я изведе до 3 млн. души, които да въоръжи. При това се отбелязва, че Въоръжените сили на САЩ имат сериозни проблеми с обезпечаване на своята дейност в мирно време, което в частност се обуславя от ниското ниво на набиране на нови военнослужещи.
От голямо значение ли е мобилизационният резерв за евентуална война между САЩ и Русия?
Мобилизационният резерв на САЩ играе минимална роля във възможен конфликт с Русия.
Първо, САЩ не възнамеряват да воюват на своя територия. Планира се бойните действия да се водят в Европа (срещу Русия), в Северна и Южна Корея, както и в Япония срещу КНР. При това американците ще се стремят максимално да задействат военния потенциал на своите съюзници. В този случай под ответните удари, включително ракетно-ядрени, ще се окаже мирното население на съюзниците им.
Второ, Русия има по-голям мобилизационен ресурс за отбрана на собствена територия. Но той много трудно ще се задейства при война със САЩ, имайки предвид географската отдалеченост, сериозното превъзходство на американците във военноморските сили и ограничените ресурси на военнотранспортната авиация на Русия. Освен това числеността на населението на САЩ е два пъти повече от тази на населението на Русия.
Министерство на отбраната на Русия
Трето, военната доктрина на САЩ предполага нанасяне на разрушителни удари срещу Русия с помощта на ядрени средства и системи с високоточно конвенционално оръжие. Именно затова през декември 2001 г. администрацията на Буш-младши излезе от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО). Тогава се предполагаше, че ответният удар на ракетно-ядрените сили на Русия ще бъде париран от националната система за ПРО, включително с предно оперативно базиране. Именно затова в Аляска бе разгърната най-мощната база на стратегическите ракети-прехващачи (най-очакваният маршрут на ответен удар минава през Северния полюс).
Очакванията за кинетичен прехват (удар на боен блок с бойна степен) не се оправдаха, защото за това е нужно грешката в отклонението да е не повече от 1,5 метра. Абсолютно неразрешим остава проблемът със селекцията в космоса, ако бойните глави са покрити от комплекс средства за преодоляване на ПРО. А именно на тези височини работят бойни степени не само на стратегически ракети-прехващачи, но и на противоракети SM-3 на наземните (базите на противоракетите са в Полша и Румъния) и морските системи за управление на ракетно оръжие "Иджиск". В отговор на това бяха разгърнати руски системи с хиперзвуково оръжие (първоначално ракетният комплекс със стратегическо назначение "Авангард" и системите с въздушно базиране "Кинжал", като се планира да са разгърнати и системите с морско базиране с хиперзвукови ракети "Циркон").
Потенциално проблемът с прехващането на руските бойни блокове може до известна степен да бъде разрешен само в случай на разгръщане на ударни системи на американските ПРО в ниската космическа орбита. Но в този случай САЩ трябва да имат постоянно действаща група от около 1000 нискоорбитални спътници. По финансови причини дори САЩ не могат да направят това. Да не говорим за възможността за изваждане на такива спътници от строя със системи с противоспътниково оръжие, налични в Русия и Китай.
Така, на базата на своята военна доктрина, всяка страна използва собствена система за комплектуване на мобилизационния резерв. Страните, които са ориентирани към отбрана, по правило използват договорно-наборната система за комплектуване на въоръжените сили. Тези държави, които не планират да се бият на собствена територия или разчитат единствено на защита от своите съюзници (предимно САЩ), могат да имат само договорна армия.