Летящи лодки: еволюцията на съветските и руските хидроплани

Руската империя използва вносни хидроплани до 1913 година. Тогава капитан Даниил Александров катастрофира с френската си летяща лодка Donnet-Lévêque и моли самолетния конструктор Дмитрий Григорович да я ремонтира. Конструкторът изучава технологията и след това изгражда първия руски хидроплан – М-1. Той е дървен, а крилата му са покрити с лен. Летящата лодка е с размах на крилата от 14 м и е дълга около 8 м. Може да развива максимална скорост от 90 км/ч и побира двама души. От М-1 обаче е направена само една бройка.

Архивна снимка

През следващите 2 години Григорович проектира още три модела хидроплани, а през 1915 г. използва опита си, за да създаде М-5. Рамката му е от дървесна пепел и е покрита с шперплат. Летящата машина изглежда доста крехка, но спокойно каца и излита от вода при вълни от половин метър. Самолетът развива скорост до 105 км/ч, побира двама души и е с приблизително същите размери като М-1. М-5 е най-масово произвежданият ранен модел хидроплан: в производство е до 1923 г., като от него са направени общо 300 бройки.

Архивна снимка

Първият самолет амфибия за бойни цели е М-11 и е създаден през 1916 година. Той изглежда по-тежък от предишните модели, защото е покрит с железни платна с дебелина 4-6 мм. М-11 побира един пилот и има картечница на носа. Летящата лодка е дълга около 8 м и има тесни крила с размах по-малко от 9 м. Достига максимална скорост 130 км/ч. Въпреки че двигателят му скоро става твърде слаб, той влиза в масово производство: общо са направени 61 хидроплана М-11.

Архивна снимка

Хидропланът МБР-2 е първият проект на конструктора Георги Бериев и е създаден през 1932 година. Първоначално Бериев иска да го направи от алуминий, но опитните му колеги му казват, че в страната има недостиг на този материал, така че окончателната версия отново е от дърво. Машината е дълга 13,5 м, има размах на крилете от 19 м и развива скорост 215-235 км/ч. След първия изпитателен полет, тест пилотът дава висока оценка на машината. През 1933 г. самолетът е приет на служба в Съветските военновъздушни сили. Общо са произведени около 1300 хидроплана МБР-2, включително някои граждански модификации.

Архивна снимка

Създаването на първия съветски хидроплан с реактивен двигател е идея на бюрото на Белев, подкрепена от най-висшестоящите военнокомандващи. Разработката отнема на конструкторите 4 години и през 1951 г. е завършен първият експериментален самолет на име Р-1. По него обаче все още предстоят корекции. Този самолет е направен изцяло от метал и има размах на крилете 20 м. Двата му двигателя му позволяват да развива скорост до 800 км/ч. Р-1 има оръдие, екипаж от трима души и може да носи бомби. Поради множеството проблеми с конструкцията, самолетът в крайна сметка се превръща в летяща лаборатория.

Р-1

Таганрогски авиационен научнотехнически комплекс "Г.М. Бериев"

Бе-6 е мултифункционален военен хидроплан: той може да се използва за разузнавателни цели на дълги разстояния, бомбардировки, транспортиране на до 40 войници и др. Първият му полет е през 1948 година. Бе-6 е въоръжен с оръдия. Тази летяща лодка е дълга 23 м и има размах на крилете 33 м. Може да излита и да каца във вода с височина на вълните до 1,5 м и да лети с максимална скорост 416 км/ч. Общо са построени 123 хидроплана Бе-6, като някои дори служат в Арктика.

Бе-6 в Киевския музей на авиацията

Михаил Фетисов (CC BY 3.0)

Бе-8 е хидроплан, създаден през 1948 г. и се различава от всички останали хидроплани по това, че има елерони вместо поплавъци. Крилата осигуряват по-добро излитане. Бе-8 е замислен като пътнически и свързочен самолет. Дължината му е 13 м, а размахът на крилете – 19 м. Побира 6 пътници. Самолетът може да развива максимална скорост 265 км/ч, тъй като се оказва, че елероните пречат на набирането на скорост. Затова са произведени само два хидроплана Бе-8.

Бе-8

Sputnik

Проблемите с Р-1 дават на бюрото "Бериев" възможност да натрупа достатъчно опит, за да може по-късно създаде успешен хидроджет за масово производство. Това е реактивният хидросамолет Бе-10, построен през 1955 година. Група конструктори го разработват в условия на строга секретност и дори останалите служители в бюрото нямат представа какво правят те. Финалната версия на Бе-10 е дълга 31,5 м. Има размах на крилете 27 м и котва. Използва се за поставянето на много рекорди; например този самолет става най-бързият хидроплан в историята, достигайки скорост от 912 км/ч.

Бе-10

www.airwar.ru

Бе-12 е създаден за борба с подводници и прави първия си полет през 1960 година. За жалост, година по-късно един от изпитателните полети завършва трагично поради грешка на един от членовете на екипажа. След катастрофата проектът преминава през няколко промени и получава прозвището "Чайка". Б-12 има огромен размах на крилата и дължина приблизително 30 км. Може да развива максимална скорост от 540 км/ч. Тази летяща лодка има 46 рекорда в авиацията. Има няколко модификации, включително за граждански цели, а някои от тези самолети все още са в употреба.

Бе-12

Дмитрий Пичугин

Най-големият хидроплан в историята е А-40, известен още като "Албатрос". Първият му полет е през 1986 година. А-40 е създаден за различни цели. Например той може да пренася до 6,5 тона мини и ракети за борба с подводници. А-40 има екипаж от 8 души. Самолетът е с размах на крилете 2 м и дължина 44 м. Може да развива скорост до 800 км/ч. Заради разпадането на СССР конструкторите не успяват да завършат проекта и до ден днешен от време на време се появяват инженери, които твърдят, че искат да го съживят отново.

А-40

Роман Денисов/Sputnik

В края на 1980-те е проектиран Бе-2500 с идеята да бъде най-големият и най-тежък хидроплан в историята. Планът е дължината му да е 115 м, а размахът на крилете – 125 м. Конструкторите искат теглото му при излитане да е 2500 тона. Въпреки огромната си маса, Бе-2500 е проектиран така, че да може да развива скорост до 770 км/ч. Предвижда се да транспортира товари и войници, да проучва полезни изкопаеми и дори да доставя космически апарати в атмоферата. За жалост, този проект все още не е завършен.

Бе-2500 "Нептун"

Таганрогски авиационен научнотехнически комплекс "Г.М. Бериев"

"Бе-200" е базиран на А-40, но с някои сериозни подобрения. Първият му полет е през 1998 година. Това е граждански мултифункционален самолет: може да пренася товари и пътници, да патрулира територии и да гаси пожари – например често се използва в борбата с пламъците в Якутия през лятото. Хидропланът е дълъг 32 м, има размах на крилете близо 33 м и може да развива максимална скорост 600 км/ч. И до момента се произвеждат нови Бе-200 с различни модификации.

Б-200

Марина Лисцева/ТАСС

Но защо руската армия все още използва стари съветски хидроплани?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.