Защо в СССР използват ТАНКОВЕ, за да гасят пожари (СНИМКИ)

Защо да не ползваме танкове за борба с пожарите? Именно този въпрос си задават съветските инженери в края на 1970-те.

На теория тези тежки бронирани машини имат обещаващи предимства за огнеборците по онова време.

На първо място, теоретически танковете могат да доставят вода и пожарогасителни смеси директно в епицентъра на пожара. Те не са оборудвани с гумени гуми, които биха могли да бъдат повредени от пламъците, а веригите им могат да останат невредими при огромната температура.

На второ място, танковете имат и още едно предимство: те тъпчат горящите останки и така раздробяват пламъците, което прави гасенето по-лесно.

И на последно място, бронята на танковете може да пази пожарникарите от шрапнели и парчета от снаряди, които създават много проблеми на огнеборците, работещи във военни и артилерийски складове.

ГПМ-54

ГПМ-54 е първото превозно средство по рода си. Този огнеборен танк се произвежда в края на 1970-те години в Лвовския бронетанков завод на съветското министерство на отбраната (тогава Лвов е част от Украинската ССР) и е базиран на Т-54, един от най-добрите танкове, правени някога в СССР.

Оборудван е с воден резервоар, инсталиран там, където в оригиналния модел се намира оръдейният купол. Има и булдозерна кофа и водно оръдие. Разполага с резервоар за пяна с вместимост 1100 литра и 9000-литров воден резервоар. Може да изстрелва по 40 литра вода в секунда.

След пускането им през 1978 г. ГПМ-54 стоят на дежурство в космодрума Байконур, който тогава е част от СССР и който от 1991 г. Русия ползва под наем от Казахстан.

След експлозията на ядрения реактор в Чернобил край гр. Припят (днешна Украйна) на 26 април 1986 г., някои танкове ГПМ-54 са използвани за гасенето на пожарите там.

В началото на 1990-те ГПМ-54 са разпратени по специализираните пожарогасителни отряди за борба с природни и мащабни индустриални пожари.

След разпадането на СССР през 1991 г. машините се ползват и за гасене на пламъците в складове за артилерийски муниции.

Въпреки обещаващата идея на това изобретение, резултатът има някои сериозни недостатъци. Един от тях е, че машината не може едновременно да се движи и да използва водната помпа.

Друг недостатък е, че дизеловите двигатели не могат да издържат на горещината и понякога спират да работят по средата на мисията от прегряване и липса на кислород. За екипажа да са в капана на метална "консерва" без работещ мотор е равносилно на смъртна присъда, тъй като членовете му не могат да се измъкнат заради екстремните температури навън.

СЛС-100

Тези недостатъци карат инженерите да се насочат към осъвременен модел пожарогасителен танк. В края на 1990-те е разработен прототип на име СЛС-100.

Машината е оборудвана със система за дистанционно управление и затова може да се използва близо до източници на радиоактивно и химическо замърсяване, както и в други опасни зони, без да се излагат на риск човешки животи. Когато условията позволяват обаче, танкът може да се управлява и от двучленен екипаж.

Обсегът на водното оръдие и системата за изстрелване на пяна е подобрен драстично и вече е съответно 100 и 70 метра.

Импулс-2M

Друг противопожарен модел танк – Импулс-2М – е пуснат през 1988 година. Основната цел на този модел е да се реши проблемът с обема на изстрелваните пожарогасителни течности, който е доста неадекватен при други подобни машини.

Новият танк е базиран на съветския боен Т-62.

Импулс-2М има 50-цевно оръдие за изстрелване на капсули, пълни с вода, пясък и пяна. Машината може да развива скорост до 50 км/ч и тежи около 35 тона.

Тя може да издържи отката на 5 поредни залпа от 10 цеви благодарение на солидната платформа на Т-62. Автоматичната система за контрол блокира случаен залп от повече от 10 цеви едновременно. Освен това, водната система, която пази корпуса на машината от изгаряне и прегряване, елиминира най-големия проблем на модела ГПМ-54.

А сега вижте на ВИДЕО как изглеждат пожарните танкове на Русия отвътре!