Екипажът, начело с летеца-изпитател и Герой на Съветския съюз Алексей Перельот, извършват няколко кръга със спуснати колесници. Общото време на пробния полет съставя 31 минути, припомня "Российская газета".
Проект 487 (самолет-85) започва да се осъществява в инициативен порядък още преди получаването на държавната поръчка. Авиоконструкторите разбират, че възможната бъдеща война може да е свързана с употребата на свръхдалекобойни бомбардировачи. През 1948 г. в конструкторското бюро на Андрей Туполев започват разработката на такъв самолет. А буквално на следващата година се появява и държавната поръчка.
На 16 ноември 1949 г. излиза постановление на Съвета на министрите на СССР за създаване на далекобоен бомбардировач "85" с двигатели АШ-2К или М-253К. Самолетът трябва да може да лети без прекъсване 12 000 км с атомна бомба на борда си. Основният тежък бомбардировач на съветските ВВС (Ту-4) не е годен за такива цели по отношение на обсега си.
Както обикновено, главен проблем е разработката на двигателите. Моторите на Шверцов (АШ-2К) изостават от графиците. Затова първият прототип на Ту-85 е оборудван със слабите двигатели на Добринин (М-253К или ВД-4К).
След месец изпитанията на конструктора стигат до неуспешни изводи: още преди да стигне до серийно производство, самолетът вече е морално остарял. Това става ясно и по докладите на разузнаването, което внимателно следи войната в Северна Корея, в която негласно участват и съветските пилоти на изтребители.
През февруари 1951 г. главнокомандващият ВВС на съветската армия маршал Павел Жигарьов долага на държавния глава Йосиф Сталин: "Пленените американски летци със самолет В-29 заявяват, че летателният персонал на американския бомбардировач не успява да проследи с подвижното си оръдие атакуващите ги самолети МиГ-15 и да води по тях прицелен огън. В пет въздушни боя с числено превъзходство на противника самолетите МиГ-15 са свалили десет американски самолета В-29 и един самолет F-80… Изложените по-горе обстоятелства предизвикват безпокойство, че нашият бомбардировач Ту-4, който има горе-долу същите летателни данни, каквито и В-29, включително и максимална скорост на полета до 560 км/ч, във военно време при действия по вражески обекти може да се окаже относително беззащитен. Също така буди тревога и това, че преминаващият в момента изпитания нов четиримоторен бомбардировач по конструкция на Туполев с обсег от 12 0000 км и максимална скорост на полета до 600 км/ч ще има подобни недостатъци, каквито и самолетът Ту-4".
Въпреки това е решено изпитанията на Ту-85 да продължат, защото за момента няма с какво да го заменят. Вторият прототип получава ново оборудване и някои конструктивни изменения. На 12 септември 1952 г. го пращат на далечен полет по маршрута Москва – Киев – Харков – Сталинград – Москва. Според полетната задача самолетът трябва да лети, сменяйки височината – 3000 – 6000 – 8000 метра. В района на Сталинград над военния полигон и при височина от 6 км Ту-85 за първи път извършва бомбардировка – хвърля 5 т авиобомби. След това получава команда да се върне в Москва. Полетът продължава 20,5 часа без кацане, изминати са 9500 км. Но според остатъка гориво изчисляват, че самолетът е могъл да измине над 12 000 км.
Това означава, че правителствената задача е изпълнена: в СССР има свръхдалекобоен стратегически бомбардировач. Характеристиките му са следните: максимална скорост 638 км/ч, практически таван от 11 000 м, обсег – над 12 000 км, максимален боен товар – до 18 т, екипаж – 11 души. Отбранително въоръжение: 5 сдвоени оръдия НР-23 от 23-мм калибър.
Въпреки успеха, Андрей Туполев информира Сталин, че би било целесъобразно на базата на Ту-85 да се създаде по-съвременен бомбардировач, чиято работа вече е започнала. След като получава одобрението на "вожда", конструкторът с всички сили се хвърля над създаването на Ту-95, който става първия турбовитлов тежък самолет в СССР. Този проект се оказва толкова успешен, че модернизираният Ту-95 и до днес (наред с Ту-160) е сред главните "стратези" на руската авиация. Без преходния последен бомбардировач с бутални двигатели Ту-85 този скок би бил невъзможен.