Когато е обявен конкурс за създаване на скоростен маневрен изтребител-моноплан от ново поколение, мнозина са изненадани от заявката за участие на скромното конструкторско бюро на Александър Яковлев, което се занимава основно със спортни самолети, пише "Российская газета".
Въпреки това Яковлев решава да изведе своя спортен Я-7 до нивото на бойна машина. На 13 януари 1940 г. летец-изпитателят Юлиан Пионтковский вдига самолета във въздуха от Централното московско летище. Прави няколко кръгчета, а после прекъсва полета. По негови думи принудителното кацане е предизвикано от бързото покачване на температурата на маслото, което може да причини повреда в двигателя. Пионтковский обаче отбелязва високите летателни качества на модела И-26 и лесното му управление.
Проверката за причината за бързото загряване на двигателя показва още някои недостатъци: засегната е бързината при проектирането и изготвянето на прототипа. Откритите недостатъци са отстранени.
Следващият цикъл изпитания завършва катастрофално. На 27 април 1940 г. на 43-тия полет прототипът се разбива, а Пионтковский загива. Причината за аварията, както става ясно, е заводски дефект. Но Червената армия се нуждае от машини от този вид дотолкова, че позволява разработването на И-26 да продължи.
Още повече, че в ранната пролет е издадена заповед с инструкции да не се чака краят на изпитанията, а самолетът да се пусне в серия под названието Як-1. Първият сериен самолет е пуснат на 22 март. Същевременно довършителните работи по фината настройка на изтребителя не спират: от 1 февруари до 1 октомври са направени 306 промени в дизайна на самолета.
На 7 ноември 1940 г. пет изтребителя (все още под обозначението И-26), както и трета модификация на И-26, вземат участие във въздушния парад. За по-голям ефект те прелитат над Червения площад на максимална скорост.
Скоро е решен и въпросът с въоръжението на самолета. Той получава 20-мм оръдие ШВАК и две крупногабаритни картечници "Березин". А инсталирането на по-мощен двигател позволява достигането на скорост до 632 км/ч (на височина).
До началото на Великата отечествена война 425 броя Як-1 постъпват в авиочастите на Червената армия. Именно през военните години се разкриват най-добрите качества на този изтребител: Як-1 се превръща в наистина масов самолет.
Достойнствата му са оценени и от 50 Герои на Съветския съюз, които постигат много победи на него. Сред тях са легендарни пилоти като Султан Ахмет-хан, Михаил Девятаев, Алексей Маресиев, Александър Покришкин, Евгений Савицкий и други. Пилотите от френската ескадрила "Нормандия-Неман" също воюяват на Як-1, както и летци от единствения женски авиополк.
През годините на войната са построени над 8700 Як-1. На негова основа са разработени и други модели, които също се представят добре.
Самолетът е на въоръжение в съветските ВВС до 1950 г., когато започва ерата на реактивната авиация.