Съветските и руските самолети се смятат за едни от най-добрите в света, наред с американските и френските. През ХХ век руските инженери разработват множество перспективни проекти, които биха могли да променят облика на авиацията по света, както и да пожънат търговски успех.
Въпреки това по различни причини те никога не са пуснати в масово производство. И причината за това е или войната, или икономическата стагнация, в която се намира Русия по това време.
По-долу ви представяме списък на трите най-интересни проекта от отминалите години, за които може би дори не сте чували.
Су-47
Вячеслав Афонин/Sputnik
Този изтребител се появява в края на 1990-те години и би могъл да заеме мястото на руския изтребител от пето поколение Су-57.
Смятан е за един от най-необичайните самолети в света. Неговата особеност е крилото с обратна стреловидност. Подобна конструкция подобрява управляемостта при ниски скорости, а характеристиките при излитане и кацане намаляват радарната видимост, както и увеличават аеродинамичната ефективност на самолета.
Но именно уникалността му става причина той да не бъде приет от военните.
"Той е твърде скъп и не е достатъчно подходящ за масово производство. За да се създадат тези крила с обратна стреловидност, трябва да се използват скъпи композитни материали от въглеродни влакна. Затова военните обмислят да отложат проекта за "по-добри" дни, тъй като в края на 1990-те години нямат достатъчно средства, а по-късно "Сухой" излиза с проекта Су-57 и всички забравят за предишния самолет", казва Виктор Мураховски, главен редактор на списание "Арсенал Отечества".
Въпреки това самолетът е използван за тестване на технологии, които по-късно са внедрени в изтребителя Су-57.
"Сухой" изпробва "стелт"-технологиите на планера и разполагането на оръжия във вътрешността на фюзелажа, за да се намали още повече видимостта на самолета за радарите. И двете са модернизирани и сега се използват в изтребителя от пето поколение Су-57", отбелязва експертът.
Бизнес-самолет С-21
Свръхзвуковият бизнес реактивен самолет "Сухой" С-21 е еталон за технически прогрес през 1980-те години. Този забележителен във всяко отношение самолет и днес изглежда като извънземен кораб от бъдещето, който можеше да извоюва своята ниша на пазара. Но той така и не влиза в производство, въпреки че е финансиран от частни инвеститори.
"Навремето това е един от първите търговски прототипи на свръхзвукови бизнес самолети на пазара. Сухой има шансовете да отхапе огромна хапка в този сегмент още преди години", казва главният редактор на списание "Арсенал Отечества".
Според Мураховски причината е същата, както и при Су-47: финансите.
"След разпадането на Съветския съюз руската армия буквално няма пари да плаща на офицерите и войниците си, както и на инженерите си. Да не говорим за инвестирането на милиони в разработването на самолети. Ситуацията се подобри през 2000 г., след като цените на петрола и газа се повишиха и Москва започна многомилиардните си програми за придобиване и разработване на оръжия", отбелязва експертът.
Една от тези програми е в сила и до днес. Москва инвестира около 300 млрд. долара в разработването и придобиването на оръжия в програмите си до 2027 година. Тези пари ще бъдат използвани за създаване на нови стратегически, авиационни и наземни системи, както и за пълно превъоръжаване на войските.
Първият в света самолет с оръжия на крилата
Архивна снимка
ББ-21 се появява в края на 1930-те години. Това е първият самолет в света с монтирани оръдия на крилата.
"Преди това самолетите използват само картечници в предната или задната част на пилотската кабина. Сега съветските инженери представят моноплан (самолет с една двойка крила) с дистанционно управляеми оръдия на крилата му", обяснява експертът.
Проектът е приет от военните, но не може да бъде реализиран и пуснат в масово производство, тъй като през 1941 г. Съветският съюз е нападнат от германските военни и всички производствени мощности трябва да бъдат пренасочени към производството на самолети Як-1. Машината е технически по-лоша и има по-малка огнева мощ, но Съветският съюз няма избор.
ББ-21 е трябвало да бъде въоръжен с две висококалибрени оръдия и две картечници на всяко крило. Освен това имала картечница в задната си част, която да защитава самолета по време на въздушни боеве и атаки откъм гърба.
Може да развива скорост до 400 км/ч и лети на височина до 6650 м, което е доста новаторско за края на 1930-те години.