Торпедото ВА-111 "Шквал" е един от най-иновативните видове съветско въоръжение, пише редакторът от 19FortyFive Кайл Мизоками.
То е оборудвано с реактивен двигател, но мощността му не е достатъчна, за да преодолее съпротивлението на водата и да достигне висока скорост. Съветските инженери намират решение: да превърнат водата в пара и ракетата-торпедо да се движи в създадения мехур (кавитационната кухина). Този процес се нарича суперкавитация, пише "Российская газета".
Подобно решение увеличава скоростта на движение на торпедото, но намалява неговата маневреност. Тогава обаче смятат, че първият показател е много по-важен, пише експертът. Още един недостатък на "Шквал" е шумът, който идва както от двигателя, така и от парния мехур. Пускът на торпедо незабавно ще издаде подводницата. Впрочем високоскоростното оръжие е способно да унищожи врага дори още преди той да е успял да реагира.
Принципът на суперкавитацията усложнява насочването на торпедото, тъй като мехурът и двигателят заглушават хидролокационните системи. Инженерите намират решение: отначало торпедото се движи с голяма скорост до областта на целта, а след това забавя за насочване.
В САЩ работят над подобни оръжия от 1997 г., като се обмисля вариант за модернизация на торпедото Mark 48. Руските подводници остават единствените в света, оборудвани с модернизирани суперкавитационни торпеда.
"Шквал" е шумно, но ефективно оръжие, разрущаващо парадигмата за подводната война, – пише Кайл Мизоками. – Всички страни ще задействат суперкавитационни технологии в подводния флот и ще коригират своята тактика. Подводната война скоро ще стане по-шумна и по-смъртоносна."