7 химични елемента, кръстени на Русия

През 1869 г. руският учен Дмитрий Менделеев открива периодичния закон, който класифицира свойствата на елементите в зависимост от атомното им ядро. Това му позволява да създаде таблица, която включва не само всички  известни химични елементи, но и предвижда физичните свойства на все още неизвестни елементи. Всички елементи до 94 (плутоний, Pu) се срещат в природата, но тези след тях са се разпаднали преди милиарди години и днес могат да бъдат синтезирани единствено в лабораториите – и с това се занимава съвременната наука. През миналия век се смята, че не е възможно да има повече от 100 елемента, но днес са познати вече 118. Няколко от химичните елементи са кръстени на руски учени и местата, където са открити.

1. Рутений (Ru)

Първият химичен елемент, кръстен на Русия, е под номер 44 в таблицата. Това е метал, открит от професор Карл Ернст Клаус от Казанския държавен университет през 1844 година. Клаус го кръщава на латинската дума "ruthenium" – европейското име на източнославянските земи през Средновековието.

Рутеният се извлича от платинената руда. Той е важен елемент в промишлеността и употребата му е ограничена, тъй като в природата има много малки количества от него. Например, неговата сплав прави титана устойчив на корозия, а от сплавта с платина се правят електрически контакти. Рутеният се използва и като катализатор за пречистване на вода на орбиталните станции.

2. Самарий, Sm

Елементът под номер 62 в таблицата е кръстен на минния инженер Василий Самарски-Биховец. През 1847 г. този руски инженер дава някакъв минерал от Илменските планини (днешна Челябинска област) на германския химик и член на Руската академия на науките Хайнрих Розе. Розе го кръщава "самарските", а след това, през 1878-1879 г., химиците Марк Делафонтен и Пол-Емил Льокок дьо Боабодран откриват в него нов химичен елемент и го наричат "самарий".

Днес, той се използва за правене на магнити и в медицината.

3. Менделевий (Md)

Този елемент под номер 101 е кръстен на самия Дмитрий Менделеев. Той е синтезиран през 1955 г. от американски учени в Калифорнийския университет в Бъркли. Те предлагат да го кръстят на създателя на периодичната таблица. През същата година Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия кръщава елемента 101 "менделевий".

Това е силно радиоактивен метал. До момента учените са открили 17 от изотопите му с полуразпад от 1 ч до 51 дни. Все още не се използва в практиката.

4. Дубний (Db)

В Московска област има научно градче на име Дубна, където се намира Обединеният институт за ядрени изследвания. От 1950-те това е главният център в Русия, където учените синтезират нови химични елементи чрез ядрени реакции. Химичният елемент с номер 105 е открит през 1970 г. от съветски учени от Института в Дубна и Американски учени от Лабораторията "Лорънс Бъркли" в Калифорния (в Дубна първите резултати са получени още по-рано, през 1968 г.).

Двата научни центъра провеждат независими изследвания. Различно е и името на елемента: в СССР го наричат "нилсборий"(Ns) в чест на датския учен Нилс Бор, а в САЩ му казват "ханий" (Ha) в чест на германския физик Ото Хан. През 1994 г. Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия предлага името "жолиотий" (Jl) – на френския физик Фредерик Жолио-Кюри. Така, в различните варианти на Менделеевата таблица през годините се срещат различни имена на този елемент. Окончателното решение на Комисията е взето през 1997 г., когато елемент 105 е кръстен на Дубна.

Що се отнася до самия елемент, известно е, че той е изключително радиоактивен и най-стабилният му изотоп има разпад само 28 часа. Дубният все още няма практическо приложение.

5. Флеровий (Fl)

Елемент 114 е синтезиран в Дубна през 1998 г. под ръководството на забележителния (и все още жив) експерт в експерименталната ядрена физика Юрий Оганесян, с участието на американски физици от Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор"“. Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия официално одобрява името флеровий през 2012 г. в чест на основателя на лабораторията в Дубна, съветския физик Георгий Флеров. През 1965-1974 г. екипът на Флеров успява да синтезира елементите от 102 до 106.

Флеровият е метал, който не съществува в природата (поне засега). Изотопите му се разпадат за части от секундата. Физиците, обаче, предполагат, че ако бъде добит в някакво теглово количество, той ще е подобен на оловото по плътност и може да стане един от най-лесно стопяемите и най-лесно кипящите метали.

6. Московий (Mc)

Елемент номер 115 е синтезиран в Дубна през 2003 г., но е международно признат едва през 2015 г., след поредица от експерименти в научни центрове по цял свят. През 2016 г. Комисията на Международния съюз за чиста и приложна химия официално го кръщава "московий" на Московска област, където се намира Дубна.

Този супер тежък елемент е силно радиоактивен и има кратък период на полуразпад, който се измерва в части от секундата. Свойствата му все още не са проучени. По ирония на съдбата, московият се разпада в дубний.

7. Оганесон (Og)

Последният и най-тежък от познатите елементи е 118, кръстен на Юрий Оганесян, който ръководи синтеза му в Дубна през 2002 г. в сътрудничество в Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор".

Елемент 118, също като 115, е силно радиоактивен, а периодът му на полуразпад е части от секундата. Свойствата му все още се проучват: предполага се, че оганесонът е благороден газ като неона и ксенона.

Учените по цял свят в момента работят, за да получат елементи от 119 до 126. Тяхното съществуване е прогнозирано от теоретичната наука, но все още не е доказано на практика.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви