Историята на руските железници в СНИМКИ

Историята на железниците в Русия започва през 1834 г., когато в Санкт Петербург пристига известният инженер Франц фон Герстнер. Чуждестранният инженер, който задълбочено изучава този нововъзникващ вид транспорт в Европа, пристига в Русия, за да прегледа минните предприятия в Урал.

След като обикаля огромната страна, Франц фон Герстнер предлага изграждането на мрежа от железопътни линии в Руската империя. През януари 1835 г. той представя бележка, изготвена за руския император Николай I, в която изтъква потенциалната стойност на железопътния транспорт за страна като Русия.

"Няма страна в света, в която железниците да са по-изгодни и дори необходими, отколкото в Русия, тъй като те дават възможност да се съкратят големи разстояния, като се увеличи скоростта на придвижване", се казва в бележката.

По онова време идеята за изграждане на огромна железопътна мрежа е революционна и затова е посрещната с известна доза скептицизъм от много влиятелни хора в правителството. Основното притеснение е дали железниците ще могат да издържат на суровите условия на руската зима, когато преобладават снежните бури и студовете. Другото опасение е свързано с високите разходи за построяването на железниците и оборудването им със скъпи парни локомотиви, произведени в чужбина.

Въпреки това привържениците на този вид транспорт успяват да убедят Николай I, че железниците, макар и скъпи, в крайна сметка ще донесат печалба и ще помогнат за свързването на отдалечените части на страната, където транспортът обикновено е затруднен от лошите пътни условия и лошото време през всеки сезон, освен през лятото.

На 21 март 1836 г. император Николай I подписва указ, с който започва строителството на първата железопътна линия в Русия - Царскоселската железница, която свързва гарата в Санкт Петербург с Царско село, където пребивава руското императорско семейство, и Павловск.

Правителството планира да наблюдава как тази ограничена железница ще издържи на условията на руската зима и да направи по-нататъшна оценка въз основа на резултатите.

След това започва бързото строителство на първата железопътна линия. В края на септември 1836 г. са проведени първите пробни пътувания. По време на тестовете, обаче, вместо парни локомотиви за теглене на вагоните са използвани коне. След като първоначалните тестове се оказват успешни, инженерите продължават напред.

Първият локомотив е поръчан във Великобритания и е доставен в Русия в началото на ноември 1836 година. Той е докаран по море от Англия до Кронщад и след това е транспортиран до крайната дестинация с коне. В Царско село е сглобен и тестван. Първият влак в Русия се състои от един парен локомотив и осем вагона, които се различават по класове на комфорт.

Инженерът Франц фон Герстнер изисква парните локомотиви да имат мощност 40 конски сили и да могат да превозват няколко вагона с до триста пътници със скорост 40 километра в час.

За да се увеличи капацитетът на железницата, руското правителство постановява, че междурелсието в Русия ще бъде 1829 мм, по-широко от междурелсието 1435 мм, което е прието като норма в Англия.

Първата железопътна линия в Русия е пусната тържествено на 11 ноември 1837 година. "Жителите на града се стекоха в старата полкова църква на Семьоновския площад. Те знаят, че се открива необичайна железница и че "стоманен кон, който ще носи много, много вагони наведнъж", ще тръгне за първи път", съобщава статия във вестник от онова време.

Това знаменателно събитие бележи началото на нова ера. Скоро Руската империя ще бъде променена до неузнаваемост от масовото въвеждане на железниците.

На 1 ноември 1851 г. е пусната в експлоатация Николаевската железопътна линия с дължина 645 км, която свързва Санкт Петербург и Москва. В двете столици са построени две еднакви гари.

Железопътният бум в Русия настъпва през втората половина на XIX век. Русия започва да произвежда собствени локомотиви. Частният бизнес се присъединява към строителството на железници, инвестирайки в това, което само няколко години по-рано се е смятало за рисковано начинание. Железопътните линии се оказват не само печеливши, но и стимулират икономическото и инфраструктурното развитие на Руската империя.

До 1875 г. са прокарани повече от 20 000 км железопътни линии, а в края на XIX в. дължината на жп мрежата на Русия е 53 200 км. В началото на 1900 г. са добавени още 22 600 км.

Може би най-известната железопътна линия в света, Транссибирската железница, свързваща Западна Русия и руския Далечен изток, е построена между 1891 и 1916 година. И до днес тя остава най-дългата железопътна линия в света, като може да се похвали с дължина от близо 9500 км.

През ХХ век железопътният транспорт се превръща в основен начин за придвижване на стоки и пътници в Русия. Повече от 70% от товарите в Съветския съюз се превозват по железниците. В края на 1980-те години оперативната дължина на железопътната мрежа в СССР е около 145 000 км. Мрежата включва 32 жп линии и над 11 000 жп гари.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви