"Първи ден под вода. Отблизо се вижда скала, отвсякъде покрита с подводна джунгла. Там животът кипи. Ракът Митка се сгуши във вдлъбнатината. Понякога излиза от скривалището си, пълзи флегматично по скалата и през цялото време дъвче нещо. Нощта настъпи. Ту в единия, ту в другия илюминатор пламтят мълнии – това са най-простите микроорганизми", пише любителят акванавт Александър Хаес, жител на първата подводна къща в СССР, през август 1966 г.
1960-те години в Съветския съюз са белязани от жаждата за изследване не само на космоса, но и на подводните дълбини. Пионерите в това дело са донецки водолази, чийто ентусиазъм е подхранен от информацията за успешните експерименти на френския изследовател Жак-Ив Кусто. През 1962 г. той спуска на морското дъно в Марсилия първата в света подводна къща "Коншелф I", а през 1963 г. "построява" цяло селище на дъното на Червено море.
Купчина скрап и неръждаем ентусиазъм
архивни кадри
Ако на Запад професионалисти се занимават със създаването и тестването на подводни къщи, в СССР първите опити са направени от аматьори – членове на водолазния клуб "Ихтиандър", кръстен на героя от романа на съветския писател-фантаст Александър Беляев "Човекът-амфибия".
Сглобяването на подводната къща започва през есента на 1965 година. Железни листове – бъдещите стени – са предоставени на ентусиастите от Донецкия институт по минна механика и техническа кибернетика. На летището намират и ремонтират компресора, който по-късно пълни бутилките на водолазите със сгъстен въздух. Електрическата централа, с която разполагат водолазите, съвсем скоро е изведена от експлоатация, но тя им свършва работа.
Първата подводна къща в СССР е оформена като малък хангар с дъгообразен покрив, площта му е 6 кв. метра, с капацитет от двама души. Вътре има две легла едно над друго, маса с телефон, контролна и медицинска апаратура и санитарен възел. Наблюдаването на морето става през четири илюминатора. Вентилация е проектирана така, че акванавтите дори да могат да пушат вътре. Предвижда се електричеството, прясната вода и въздухът да се изпомпват от брега чрез тръби и кабели, а храната за жителите, дневна дажба от 5000 kcal, трябва да се доставя от други водолази.
М. Туровский / ТАСС
На 5 август 1966 г. къщата е пренесена на нос Тарханкут в Крим. По това време местните подводни дълбини са добре проучени: тук са открити древни амфори и предмети от бита на скитите. Водолази разполагат палатков лагер за стотина души на носа. Инженери и спасители дежурят на брега и наглеждат експеримента. Лекарите провеждат изследвания върху дишането, кръвообращението, метаболизма и психическите реакции на подводничарите. Оператори запечатват историческия момент. Самите подводни заселници са трима.
"С хирургическа точност"
архивни кадри
Първият опит да се спусне къщата на дълбочина от 11 метра с помощта на пет бетонни блока от един и половина тона е направен на 19 август, но плановете са осуетени от тридневна буря, която разпръсва блоковете из целия залив. На 23 август е направен втори успешен опит. Къщата е теглена до мястото за гмуркане два часа с гребла, тъй като извънбордовият двигател отказва.
Първият обитател на къщата е председателят на клуба на подводничарите, хирургът Александър Хаес, който е съпровождан от своя колега Жора Тунин. Хаес прекарва първия ден сам.
"Цяла нощ къщата се тресеше. Няколко пъти се събуждах с ужас – губех пространствена ориентация; понякога ми се струваше, че кабелите ще се спукат, че ще трябва да се втурна презглава към изхода, но къде е той, от коя страна? И къде тогава да търся скалата, под която лежи аварийно водолазно оборудване?! Всеки път се обаждах на базата с тревога, но уверен глас неизменно повтаряше: "Саша, всичко е наред ..." Сега всички съмнения са зад гърба ми. Експериментът, нашият експеримент, беше успешен…", цитира откъси от дневника на Александър Хаес през 1976 г. списание "Вокруг света".
В 7:30 ч. сутринта на 24 август Хаес е посетен от лекари, които проверяват здравословните му показатели, в 8:30 при него слиза "сервитьор" със закуска, който след това придружава Александър за подводна разходка. Вечерта при него се настанява московският инженер Дмитрий Галактионов. На 26 август пионерът е заменен от донецкия миньор Юрий Советов.
Преди да излезе на повърхността, Хаес се подлага на десатурация – премахване на азота от тялото чрез вдишване първо на смес от кислород с хелий, а след това и на чист кислород. По време на изкачването, на дълбочина от седем метра Хаес има първа спирка от 20 минути. На три метра от повърхността – втора. Предвидени са паузи за декомпресия – плавно отстраняване на излишния азот от тялото. За 60 минути, след три дни подводен живот, първият акванавт в СССР излиза жив и здрав на повърхността.
На следващия ден, 27 август, започва буря. В 8 часа сутринта лекарите успяват да слязат и да проверят здравословните показатели на акванавтите Галактионов и Советов, но към 14 часа е решено експериментът да бъде прекратен.
При завръщането си в Донецк екипът на проекта "Ихтиандър" получава закъсняло писмо от Федерацията по подводни спортове, забраняващо експеримента, но няколко месеца по-късно Федерацията все пак награждава водолазите с диплома.
Нови попълнения в семейството на "Ихтиандър"
Государев Буерак
"Ихтиандър-66" стартира серия от експерименти на донецки водолази с подводни къщи. На 28 август 1967 г., също в Крим, в залива Ласпински близо до Севастопол, те спускат на дълбочина 12 м "Ихтиандр-67" – четиристайна къща, предназначена за петима, с кухня, спалня, баня и лаборатория. Акванавтите – а сега и акванавктките – последователно живеят под вода общо 14 дни. Те тестват телата за работа в неестествени условия, а също така "отглеждат" експериментални морски свинчета, мишки, заек и котка в къщата. Нервната система на акванавтите също е изпробвана. Два пъти подводната къща протича, а вторият път дори се наводнява до половината.
Последната къща от поредицата "Ихтиандр" потъва на дъното през 1968 г., също в залива Ласпински. Целта на експеримента е геоложко изследване: на дъното близо до къщата работи сондажна платформа, която се обслужва от акванавти. Проектът е отменен след 4 дни поради буря. Това е последният експеримент на съветските любители подводничари.
През 1970 г. на нос Тарханкут се появява табела в памет на първата подводна къща с надпис "Гледайте напред и не поглеждайте назад". А през 2006 г., 40 години след експеримента, там се появяват три черно-бели карирани плочи, символизиращи формата на втория Ихтиандър.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви