Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
През 1950-те съветското ръководство обича да чупи рекорди (или поне да се опитва) в космоса и на Земята. За да подобри световния рекорд за скорост на сушата, един съветски инженер предлага много амбициозна идея: да конструира състезателен автомобил с турбореактивен двигател.
Алексей Андреевич Смолин (1907—1986)
Архивна снимкаАбсолютният рекорд за скорост на сушата по онова време е 634 км/ч и е поставен от британския състезател Джон Коб. Съветският иненер Алексей Смолин, който има опит в конструирането на самолети и състезателни автомобили, иска да разработи кола, която да ускорява до 1000 км/ч.
Смолин иска да направи малък състезателен автомобил, оборудван с аеродинамичен корпус и задвижван от турбореактивен двигател. Той си издейства подкрепата на главния инженер на известния автомобилен завод ГАЗ и работата започва.
Така, през 1954 г. е конструиран първият турбореактивен автомобил. Колата, наподобяваща ракета, е кръстена "ГАЗ-СГ3".
За да се постигне минимално тегло, корпусът на колата е направен от дуралумин – метал, използван масово в авиацията и в космическото инженерство.
Гумите на автомобила са адаптирани от изтребител МиГ-15, а моторът е от МиГ-17.
Турбореактивният двигател е достатъчен, за да се развие скорост до 1000 км/ч. Но високата скорост създава допълнителни проблеми на инженерите.
Първо, те трябва да разработят подходящи гуми, които да издържат на изключително високите скорости. Второ, трябва да има подходяща писта, където да се извърши първият тест драйв. Оказва се изключително трудно да се намери такава.
В крайна сметка, след като и двата проблема са решени, идва денят на първия тест драйв.
През ноември 1954 г. съветският автомобилен състезател Михаил Метелев се облича в екипа си на пистата на военното летище "Горки" в Нижни Новгород и се готви да подкара автомобила.
За всеки случай, инженерите карат пилота да не кара с повече от 300 км/ч при първия тест, въпреки че целта на хоризонта е далеч по-амбициозна.
Въпреки мерките за безопасност първият тест драйв завършва катастрофално. Колата е размазана. За щастие пилотът е съвсем леко ранен – отървава се само със счупен пръст на крака.
Този епичен провал при първия тест на първата турбореактивна състезателна кола в СССР е равносилен на смъртна присъда за амбициозния проект.
Така проектът е закрит официално през 1957 година. Осем години по-късно американският автомобилен състезател Крейг Брийдлов доказва на света, че целта, поставена от съветския инженер по-рано, може да бъде достигната. Брийдлов ускорява своята турбореактивна кола на име "Духът на Америка" до 600,6 мили в час, което се равнява на 966,5 км/ч.
Spirit of America
Getty ImagesДнес останките от първия съветски турбореактивен спортен автомобил са изложени в музея на "ГАЗ" в Нижни Новгород, Русия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си