Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Пътищата в Далечния север (къде се намира точно той вижте тук) са съвсем условно понятие. По правило след края на градовете пътищата рязко спират да съществуват и започват тундрите, степите или блатата. Пътища за автомобили може въобще и да няма, защото построяването им е прекалено трудно заради географските особености на региона. Особено тежко е положението с пътищата в Чукотка, където населените места се делят от стотици километри блатиста и планинска тундра. Как тогава хората се придвижват тук?
Да се попадне в Чукотка може само със самолет. Главният междуградски транспорт са вертолетите и малките самолети. Те превозват не само обикновени пасажери, които са решили да отидат на гости или по работа в съседно населено място, но и товари. На вертолетите взимат децата на еленоводите от тундрата, които се возят до училищата и после обратно за ваканциите при родителите им.
Ето един интересен факт: на 50 хиляди души (това е цялото население на огромния Чукотски автономен окръг) се падат цели 11 летища. Освен това във всяко село има и площадки за хеликоптери. Най-големите летища тук са в Анадир, столицата на региона, в Пеевка и в Билибино. Няколко от летищата са построени по времето на Втората световна война по програма „заем-наем". Северните летища изглеждат доста уютно - много от тях се намират в центъра на градовете и повече приличат на нормални дървени домове.
Всъдеходите "Трекол" и "Хищник" са най-подходящият транспорт за придвижване сред природата. В покрайнините на Анадир има няколко популярни хълма, докъдето може да стигнете, само ако имате гигантски колела и неразрушимо окачване. Местните казват, че в сухо време дотам може да се стигне и с джипове, но трябва добре да познавате маршрута, за да не затънете в блато. Впрочем, понякога дори самите всъдеходи затъват и тогава трябва да бъдат изтеглени от друг всъдеход.
"Трекол" и "Хищник" се използват за прокарването на зимни пътища. Те се движат един след друг и така заглаждат мекия сняг. Звучи някак странно, но автопревозите са най-активни точно през зимата. Когато навън е минус 40 и дори минус 50 градуса, блатата замръзват, което позволява придвижването между селищата с нормални автомобили (разбира се, затоплени и подготвени за мразовитото време). За жителите на Анадир най-важният "зимник" (зимен път) минава по устието между летището и града. През лятото се пътува с ферибот, а между сезоните - с хеликоптер.
Всъдеходите често заменят и обществения транспорт в Чукотка. Между селата Лорино и Лаврентий пасажерите се возят на огромен автобус Урал с осем колела.
В самите селища на Чукотка пътищата често са неасфалтирани или просто направени от бетонни плочи (асфалтът бързо се руши при такива условия). А в селата можете да срещнете местни жители, които карат квадроцикли. Според руските правила за движение може да се кара ATV в града, но не може да се използва по магистралата. Но тук и без това такива пътища няма.
В еленовъдските бригади, които живеят и работят в тундрата, обикновено имат няколко снегохода. С тяхна помощ работниците могат да ходят до селата, за да пазаруват (те получават заплатите си по банков път) или в поликлиниката. С тези снегоходи те успяват и да превозят домовете си до ново място.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
