АЛСИБ: как изглеждат летищата от наем-заем днес (СНИМКИ)

Архивна снимка; Андрей Самсонов/ТАСС
Главното въздушно трасе за превоз на самолети от САЩ до СССР по споразумението "наем-заем" е открито през 1942 година. Какво е останало днес от тези летища, построени във вечната замръзналост на Сибир?

Въздушното трасе Аляска-Сибир е създадено за превоз на бойни самолети и товари от САЩ в СССР по договора "наем-заем". Маршрутът му е дълъг 6500 км, от които 5000 км минават през територията на Съветския съюз. Той е много тежък: безлюдната тундра на Чукотка и непроходимата тайга на Сибир, силни насрещни ветрове, диви мразове, вечна замръзналост. И в тези условия са построени и реконструирани 16 летища, чрез които на фронта са закарани почти 8000 самолета. Тези летища след това служат и за граждански цели.

1. Уелкал, Чукотски автономен окръг

Първото летище е построено в малкото ескимоско село Уелкал (в превод "челюстите на кита") на брега на Берингово море. Строителството на летището отнема само няколко седмици – от средата на август до края на септември 1942 година. За това време са разтоварени 12 парахода, които пренасят строителни материали, гориво и храна. Около ескимоските домове бързо изникват стопански постройки, яранги с укрепени стени от шперплат и има даже и столова.

През август 2022 г. по случай 80-годишнината от трасето "Аляска-Сибир" в Уелкал е открит паметник на загиналите по време на полетите летци.

Летището престава да се използва през 1980-те. В селото, където днес живеят 200 души, може да се стигне с редовни рейсове с хеликоптер от близкото село Егвекинот.

2. Марково, Чукотски автономен окръг

От Уелкал до Сеймчан (едно от основните летища в Алсиб) разстоянието е почти 1500 км над почти безлюдните Чукотка и Колима. По средата на маршрута решават да построят запасно летище в село Марково. Почвата тук е много мека и се налага да бъде укрепена с пясък и чакъл. Днес тук е изградена нова писта и сградата на летището е ремонтирана. Марково е доста голямо село – тук живеят над 700 души и летището го свързва с другите села в района.

3. Омолон, Чукотски автономен окръг

Запасното летище на около 500 км от Марково е построено през 1942 година. Първоначално тук има само еленовъдски бригади. Село Оломон се появява за обслужване на летище Алсиб.

Днес в Оломон живеят 600 души и летището е единствената им целогодишна връзка с останалите населени места. Няколко пъти месечно има самолети до Магадан и Кепервеем (село в Чукотка), а хеликоптерите доставят продукти на еленовъдите.

4. Сеймчан, Магаданска област

Отсечката от Сеймчан до Якутск е най-сложният от всички маршрути, тъй като той минава не само над вулканични хълмове и гори, но и над т.нар. "полюси на студа" в района на Оймякон. Летището, построено през 1942 г., е много необичайно. Дървената сграда прилича на приказен руски терем.

След войната и до средата на 1980-те Сеймчан се използва активно от местните авиолинии. Днес населението на селото е намаляло многократно (през 1991 г. тук живеят 10 000 души, а днес те са само 2000). Намалял е и броят на полетите. Но самолетите все още летят до Магадан. Сградата на летището е призната за обект на културното наследство.

5. Сусуман, Магаданска област

Първото летище край град Сусуман е построено още в средата на 1930-те години, когато тук функционира база на геолози. През 1942 г. летището е преместено по-близо до населеното място и е приспособено за нуждите на АЛСИБ. В това време то е известно като Берельох, тъй като до него минава едноименната река. Летните условия в този район били много опасни: постоянно има мъгли и гъсти облаци.

След войната то се използва като регионално летище до 1998 г., после е закрито, но през 2012 г. тук отново започват да летят самолети от Магадан. През 2019 г. летището в Сусуман получава и нова сграда.

6. Оймякон, Якутия

Село Оймякон в източната част на Якутия е най-студеното място в Русия, където температурата през зимата редовно пада до под 50 градуса. Летище "Томтор" край Оймякон се появява през септември 1942 година. Голяма част от работниците, които го строят, са затворници и някои от тях остават да работят в летището и след освобождаването си.

Днес в селото живеят около 500 души, но летището продължава да работи и свързва селото с Якутск, столицата на региона. Оймякон е превърнал екстремния студ в своя забележителност и тук идват около 1000 туристи годишно, като повечето от тях посещават мястото именно през зимата.

7. Хандига, Якутия

През есента на 1942 г. край село Хандига е построена първата писта. Но още през следващото лято тя е погълната от блато – такива са почвите тук. Налага се спешно да се търси друго място за строителство и е избрано село Теплий ключ на около 75 км от Хандига. Още през ноември 1943 г. е открита пистата. Летището се използва за доставка на запаси в годините на войната.

Още през 1950-те започват да се приемат и граждански полети, активно да се строят нови жилищни сгради, клубове, развива се инфраструктурата. Днес летището се реконструира. В околността му живеят около 6000 души.

8. Якутск, Якутия

Това летище е едно от най-старите в Русия. Открито е в началото на 1930-те. Първоначално то свързва столицата на Якутия с геоложките бази, а през 1942 г. става ключово летище по трасето на АЛСИБ. След Великата отечествена война много пилоти, работещи по това трасе, преминават на служба в гражданската авиация на Якутск.

Днес летището в Якутск е не само най-голямото, изградено върху вечната замръзналост (в самия град живеят около 350 000 души), но и единственият в света полигон за изпитване на авиотехника в екстремен студ.

9. Киренск, Иркутска област

Самият Киренск е старинен сибирски град, основан през 1630 г. на река Лена. Тук живеят постоянно около 12 000 души. През 1942 г. близо до крада почти изцяло с ръчен труд е построено основното летище в Алсиб.

Мемориал Аляска-Сибир в гр. Киренск

Днес то се използва за връзка с Иркутск и отдалечените населени места в района.

10. Красноярск

Последната отсечка – от Киренск до Красноярск, е дълга 960 км и минава над тайгата. Авиотранспорт в Красноярск, най-големия сибирски град, има още от края на 1920-те, но летището за полети по споразумението "наем-заем" се налага да се построи от нулата.

На летището има две бетонни писти, четири хангара за самолетите, складове и гаражи. Веднага след войната тук започва да се строи чакалня за гражданската авиация, която приема самолети от целия СССР. С времето градът се разраства и през 1970-те летището се оказва сред жилищните квартали. През 1980 г. в Красноярск е открито ново голямо летище на 27 км от града, което работи и до днес. На мястото на старото летище днес е открит Площад на героите на АЛСИБ.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"