Тетрис: всичко, което трябва да знаете за култовата видеоигра

"Газелата" с тетрис се появява на пазара още през 2016 г., а за 39-те години на своето съществуване видеоиграта е инсталирана на всевъзможни уреди, включително перални и коли.

Тетрисът е една от най-популярните игри в света, ако не и най-популярната. Обединени и потвърдени данни за продажбите няма, а методите за изчисляването им са различни. Но играта винаги е в Топ 3 на всички времена, като понякога отстъпва единствено на Minecraft (238 милиона копия) и Grand Theft Auto 5 (175 милиона копия).

Ако се вярва на създателите на тетриса и се вземе предвид мултиплатформената версия, то от 1984 г. са продадени над 520 милиона копия. Т.е. тя е на първо място с голяма преднина. Но работата дори не е в продажбите – на тетрис човек може да поиграе напълно безплатно на официалния сайт и на още стотици места. Работата е там, че тази видеоигра се е превърнала в културен феномен, един от най-разпознаваемите символи на електронните развлечения, жив паметник на стартъп духа.

Руската песен "Коробушка", която е саундрак към играта, буквално по цял свят се асоциира именно с тетриса. Никой дори не помни, че на практика в нея има думи, заети от поемата на Николай Некрасов "Коробейники", написана още през XIX век. Между другото, правата върху вариациите на "Коробушка" вече от повече от 10 години са собственост на The Tetris Company.

Как тетрисът успява да завладее целия свят? "Тетрисът е прост пъзел с прости, но интересни правила, максимално динамична игра е", обяснява блогърът, специализиран във видеоигри, Алексей Макаренков. "Логиката на играта се разучава за няколко секунди. Да започнеш да играеш е много просто, но да станеш добър играч е трудно. При това кривата на прогресия на сложността е много плавна. Това е игра извън времето. Като шахмата, шашките и други логически игри".

История на създаването

Тетрисът е разработен от съветския програмист Алексей Пажитнов през 1984 година. През 1980-те години той работи в Изчислителния център към Академията на науките на СССР и се занимава с речево разпознаване на "Електроника-60".

По онова време в Москва са популярни математическите игри "Пентамино", където плоски дървени фигурки от по пет квадрата трябва да бъдат подредени в кутия. Но тя не може да бъде пресъздадена от стария компютър и се налага да бъде опростена.

В чашата започват да падат фигурки от по 4 квадрата – тетрамино. Така се ражда и названието тетрис: от обединението на думите тетра (четири на гръцки) и тенис (любимия спорт на Пажитнов). В първата версия няма нито нива, нито точки, но авторът така и не успява да се откъсне от творението си в продължение на две седмици. На практика, за тетриса трябва да благодарим не само на Пажитнов. Играта буди интереса на неговия колега-програмист Дмитрий Павловски, който запознава Алексей с младия стажант в Академията на науките на СССР Вадим Герасимов. Той пренася тетриса на персонален компютър IBM PC, а след това заедно с Пажитнов добавя и брояч на резултата и звук.

Но за единствен създател на играта се смята само Пажитнов: Герасимов към онзи момент е само на 16 години и е помолен да подпише документ, че се отказва от всякакви права върху играта. Така името му изчезва от всички документи. И Герасимов, и Павловски, и Пажитнов днес живеят и работят в чужбина. Пажитнов не дава интервюта за руски медии, а Герасимов не отговаря на обажданията.  

Тетрисът като инструмент на Студената война

Пажитнов мечтае тетрисът да завоюва световна слава. Но тук се намесва съветското правителство: за вноса и износа на програмно обезпечение в СССР отговаря компанията-монополист "Електроноргтехника" (или "Елорг"), където по-късно отива да работи самият програмист. Тъй като той е разработил играта в качеството си на служител на държавна структура и използва държавен компютър, то и правата върху играта принадлежат на "Елорг" – т.е. на държавата.

Робърт Стайн, който е собственик на английската компания Andromeda и по това време е на посещение в Москва, изобщо и не подозира за този развой на събитията. Тя се договаря лично да закупи перспективната игра и получава от него нейно копие. Стайн веднага предлага тетрис на партньорите си от британския клон на Microsoft (и нейната американска дъщерна компания Spectrum Holobyte). В крайна сметка британците и американците вече готвят договора за играта, чиито права дори не са купени от СССР.

Този казус бързо изплува – заинтригувани от "играта зад Желязната завеса", журналистите от CBS вземат интервю от Пажитнов. В разгара на Студената война Стайн заминава на преговори в СССР още веднъж, но получава отказ. Цената е нисичка.

В същото време американците вече са подготвили версия на тетрис за PC и са я опаковали в набор от съветски символи: червен цвят, църквата "Василий Блажени" на фона на руска народна музика, сърп и чук в името вместо буквата "с"… Играта е пусната за продажба през 1989 година.

Тетрис започва да завоюва света. В САЩ се носят градски легенди за играта – говори се, че тя е секретно оръжие на КГБ, чиято цел е да парализира западната икономика. На тетрис играят всички, които имат компютър, включително през работно време. Феновете се поздравяват с фразата "КГБ те наблюдава".

Тогава към борбата за тетриса се включва и Япония в лицето на компанията Nintendo. Без да знае кои са реалните собственици на правата, тя прекупува фактически една пиратска игра от поредния незаконен собственик и пуска собствена версия на дискета за конзолата NES (известна в подсъветското пространство благодарение на пиратския ѝ клон "Денди"). Тиражът е два милиона.

Успехът на Nintendo и появата на The Tetris Company

Именно с тези дискети в ръце в Москва през същата тази 1989 г. пристига Ханк Роджърс – президент на сравнително малката японска компания Bullet-Proof Software, която купува фалшивите права за разработка на конзолната версия на тетрис от Spectrum HoloByte. В СССР той пристига по молба на Nintendo, за да се договори за официалното закупуване на правата от "Елорг" за новата японска портативна конзола GameBoy. Съветските чиновници най-накрая се съгласяват.

Конзолата GameBoy е пусната в 30-милионен тираж. Само тетрисът носи на Nintendo над 3 милиарда долара. За почти 40-годишната история на тетриса Nintendo е продала над 43 милиона копия от играта. На фона на всичко това вървят и множество съдебни дела между няколко японски, американски и британски компании за правата за пускането на версии на тетрис на най-различни платформи.

До 1996 г. Пажитнов не получава нито една копейка за своето творение. Едва тогава приключва първото лицензиране и по сметките му започват да постъпват доста скромни отчисления от продажбите. Вече преместил се да живее в САЩ, Пажитнов и Роджърс създават The Tetris Company. През 2000-те години компанията започва да отстоява авторските си права и да се опитва да премахне пиратските версии и клонингите на тетрис от всевъзможни платформи. Същата тази "Елорг" (вече приватизирана, тъй като СССР не съществува) е закупена от The Tetris Company през 2005 г. за 15 милиона долара.

Ефектът на тетриса

Тетрисът е уникален продукт, смята Константин Сахнов, основател на студиото Vengeance Games, включително защото е създадена от съветски програмисти, а играта като цяло е нещо ново за времето си.

"Първите масови успехи в създаването на игри започват с американската Space Invaders (1971) и японската Pacman (1972). За съветския потребител всичко това е особено ново. Той е виждал само игри от рода на "Морски бой" и "Ну, погоди!" на автомати и под формата на портативни козноли. Затова Алексей Пажитнов няма зад гърба си онази школа в дизайна на игри, каквато са успели да натрупат американските и японските програмисти".

Според Саханов тетрисът е пример за идеалния баланс: тук всичко е на мястото си и всеки елемент на играта спомага за общото впечатление от нея.

Между другото, тетрисът е и най-изучаваната игра в психологията. Учените от Калифорнийския университет дори са изследвали т.нар. ефект на тетриса. Те са установили, че пациентите, които играят тетрис, дори страдащи от амнезия, преди да заспят виждат падащите фигурки пред очите си и изпитват желание да подредят всичко.

"Пред очите ви ще летят не само кубчета, но и всичко, което в реалността е летяло в продължение на дълго време, и тук не става въпрос само за тетриса", обяснява този ефект психотерапевтът д-р Лев Пережогин.

Този ефект е осмян в сериала "Симпсънс", когато в една от сериите Хоумър реди предмети в багажника като фигурки от пентамино – на фона на музиката "Коробушка".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви