Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
В предвоенните години в СССР на практика не се разработват бронетранспортьори и страната посреща началото на войната срещу Третия райх без такива машини. Тогава западните съюзници се притичват на помощ на Червената армия.
САЩ и Великобритания доставят на Съветския съюз над 6000 бронетранспортьора, а близо 1000 от тях са полуверижните M2, M5 и M9.
Само малка част от полугъсеничните бронетранспортьори са изпратени на бронетанкови и механизирани части на Червената армия. Останалите служат като влекачи на артилерийски оръдия.
Малко по-различна съдба очаква британските Universal и американските M3 Scout. На тях им предстои да се бият активно на бойното поле.
Основният бронетранспортьор на въоръжените сили на Великобритания и страните от Общността е в състояние да превозва десант до пет души, оборудван е със 7,7-милиметрова или 13,9-милиметрова картечница и развива скорост по шосе до 48 км/час. По време на войната СССР получава над 2000 такива бойни машини.
През първата половина на войната гъсеничните Univarsal се използват главно за разузнаване и рекогносцировка. Към края на световния конфликт те започват да участват активно във военните действия.
Съветските картечари в бронетранспортьорите настигат отстъпващите германски колони, заливайки ги с огън и хвърляйки гранати по тях. "Спомням си, че с тях преследваха германците, притискаха ги с тези бронетранспортьори...", разказва свързочникът Анатолий Козлов.
Британската бойна машина, според съветските военни, има много недостатъци: лоша проходимост (особено през зимата), бързо износване на ходовата част, слабо въоръжение и защита на екипажа и десанта. Дори и приведени, войниците остават уязвими за куршуми и шрапнели.
Десантното отделение само по себе си е доста тясно, а освен това в средата му е капакът на двигателя, в който войниците опират коленете си. През горещото време на годината да си в тази теснотия е изключително трудно. От друга страна пък през зимата тази конструкция е много полезна и намиращите са в предната част на Universal командир и водач на установките пропълзяват в десантното отделение, за да се стоплят.
По бойни характеристики американският колесен бронетранспортьор M3A1 Scout превъзхожда британския си колега. Той е въоръжен с 12,7-мм и 7,62-мм картечници, превозва десант до седем души и развива скорост по шосе до 81 км/ч (а по пресечен терен той се придвижва по-зле).
Scout-ите в Червената армия са над 3000. Подобно на Universal-ите в началото на войната те служат главно като разузнавателни машини. Освен това с тях често транспортират ранени или се придвижват щабни офицери.
По-късно благодарение на мощното въоръжение и добрата видимост американските бронетранспортьори се представят добре при улични боеве. Те стремително си пробиват път към къщата, завзета от противника, и с огневата си мощ ефективно потискат всякаква съпротива.
Командването често използва скоростните Scout-и, за да отреже пътя за отстъплението на противника, да превземе важни проходи и да ги задържи до приближаването на основните сили. На американските бронетранспортьори често е поверявана охраната на автомобилите на важни съветски военачалници.
За разлика от Universal, военнослужещите от Червената армия практически нямат оплаквания от надеждния и удобен M3A1. Ето защо не е изненадващо, че първият съветски сериен бронетранспортьор БТР-40, разработен в края на 1940-те години на миналия век, е създаден не без негово влияние.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си