Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
По време на Втората световна война СССР получава над 10 500 танка като военна помощ от западните съюзници. Около 6000 са доставени от американците, а 4500 – от Великобритания и Канада.
Западната бронетехника не се превръща в основната ударна сила на Червената армия (СССР произвежда над 65 000 Т-34). Въпреки това тя изиграва своята роля в постигането на победа над нацистка Германия.
В СССР влизат 900 британски пехотни (предназначени за щурм на укрепени позиции) танка Mk.II "Матилда". По отношение на предната броня той дори надминава съветския тежък КВ-2 (78 мм срещу 75 мм), който германците наричат "руското чудовище".
Съветските танкисти оценяват този британски танк заради надеждността на дизеловия двигател и скоростната кутия, за комфорта и лекотата на работа. Въпреки че не всички войници от Червената армия са доволни от него.
"Матилда" бе просто просто огромна мишена!", със съжаление казва танкистът Николай Железнов. "Бронята ѝ бе дебела, а оръдието – само 42 мм, пък и с допотопен прицел. Танкът като цяло беше тромав, неманеврен… едва успяваше да се движи със скорост 25 км/ч, и то само по шосе, а по селски път и още по-бавно!"
В началото на 1943 г. става ясно, че "Матилда" вече не отговаря на съвременните изисквания и СССР отказва доставите ѝ. Mk.II все още се използват по време на битката при Курск и последвалите широкомащабни офанзиви, но през следващата година в съветските танкови части практически не остават такива машини.
Британският пехотен танк "Валънтайн" става най-масивната бойна бронирана машина, доставяна в СССР от "мъгливия Албион". Червената армия има на разположение над 3300 единици от осем модификации на този танк.
Първите "Валънтин"-и се появяват в Червената армия в края на 1941 г. и участват в контранастъплението край Москва и се проявяват добре в условията на руската зима. По време на битката за Кавказ ниските британски танкове стават едни от основните в съветските войски – за това роля изиграва близостта на фронта до маршрута към Иран, по който идват военните доставки от съюзниците.
"Моторът работи безшумно – като сложете ръката си на корпуса няма да чуете, че работи", спомня си танкистът Михаил Котлов. Някои съветски военнослужещи смятат, че именно поради своята безшумност "Валънтайн", въоръжен с 57-мм оръдие, може дори тихо да се промъкне до тежкия германски "Тигър" и да пробие корпуса му.
Общо през годините на войната Великобритания изпраща над 300 пехотни танка Mk.IV "Чърчил" в СССР, но само 253 достигат местоназначението си, а останалите "загиват" във водите на Северния ледовит океан заедно с транспортните кораби на съюзниците.
Танкът се откроява с мощна челна броня до 102 мм (в по-късни модификации – до 152 мм), но е доста "суров". На съветските специалисти им се налага да коригират редица значителни дефекти на двигателя и оръдието, както и да адаптират танка към зимни условия, за които той се оказва напълно неподготвен.
При все това "Чърчил" става един от основните тежки танкове на Червената армия по време на битката при Курск, участва в освобождаването на Украйна, балтийските държави и битките с финландската армия в Карелия. До края на войната остават само три такива танка в действащите части.
Наречен в чест на генерал Джеб Стюарт от ерата на Гражданската война в САЩ, M3 "Стюарт" превъзхожда много съветски леки танкове. Тази бойна машина обаче не се ползва с особена популярност сред съветските войски.
"Беше неудобен за екипажа преди всичко, защото беше много тясно вътре, беше невъзможно да се обърнеш, а това пречеше в битката", спомня си танкистът Николай Вершинин. "Ако командирът на танка седнеше на мястото си, то за мен като стрелец на купола беше абсолютно невъзможно да се обърна, затова решиха екипажите да се качват в танка без командири".
СССР получава над 1200 "Стюарт"-а. Те се бият в почти всички сектори на съветско-германския фронт, като се проявяват особено добре по време на битката за Кавказ.
Британската армия използва лекия танк Mk.VII "Тетрарх" по време на десанта в Мадагаскар през май 1942 г. и в Нормандия през юни 1944 година. Седемтонната бойна машина е доставяна до местоназначението си с помощта на десантни планери от типа "Hamilcar".
В Съветския съюз "Тетрарх"-ите не участват във въздушнодесантни операции. Двадесет от тези танкове са използвани в ограничена степен по време на битката за Кавказ, а след това са включени в ескортирането на конвои и охрана на мостове. Поради слабата броня (до 16 мм) Mk.VII не се смята за ценна бойна единица в Червената армия.
"Това е най-добрият американски танк, участвал във войната. И двигателят е добър, и бронята е добра, и оръжията са добри", казва съветският танкист Пьотр Куревин за средния танк M4 "Шърман". СССР получава около 4000 от тези бойни машини, главно дизеловата модификация M4A2.
Наречен в чест на генерал от Гражданската война Уилям Шърман, танкът става един от най-обичаните в Червената армия, не на последно място поради високото си ниво на комфорт. "В нашите танкове всичко трябваше да се прави ръчно: и купола да се завърта, и оръдието да се насочва, а в "Шърман" всичко е електрическо", посочва танкистът Владимир Головачев.
По отношение на бойните си характеристики американският танк, оборудван със 76-мм оръдие (модификация M4A2 (76) W), съответства донякъде на известния съветски Т-34-85. С късмет той пробива бронята на тежък германски "Тигър" дори на голямо разстояние. Недостатъкът е височината на танка, което го прави добра мишена.
"Шърман"-ите участват в най-важните военни операции от 1944-1945 г., включително и в битката за Берлин. След победата в Европа тези "американци" заминават за Далечния изток, за да се бият срещу японската Квантунска армия.
На практика Червената армия не получава британски крейсерски (предназначени за високоскоростен пробив зад вражеските линии) танкове. Само шест единици от Mk.VIII "Кромуел" пристигат в СССР.
Тестовете, направени през есента на 1944 г. в района на Москва, показват, че британският танк отстъпва пред "Шърман" по почти всички параметри. Освен това съветските специалисти имат редица въпроси по конструкцията на корпуса и купола, който за изненада се оказва изключително неудобен за екипажа.
В крайна сметка е решено да се откаже доставката в СССР на бойната машина, кръстена на видния деец на английската революция.
Американският среден танк M3 "Ли" пристига в СССР през пролетта на 1942 година. Общо съветските войски получават около 1000 такива бойни машини.
В Червената армия кръстеният в чест на известния генерал от Гражданската война Робърт Ли танк е ценен заради високото си ниво на комфорт – в него без каквито и да било неудобства може да се настани екипаж от шест до седем души. Вентилаторът на двигателя генерира благоприятна температура и поддържа циркулацията на чист въздух. M3 е лесен за управление и се отличава с гладко возене.
С това обаче се изчерпват положителните му страни. "Ли" се чувства несигурен по тесни пътища и често пада в канавката. Има две оръдия (75 мм и 37 мм), но тяхното местоположение е по-подходящо за самоходна артилерийска установка, която е предназначена да решава други задачи. Освен това бронята на танка е с лошо качество и не може да издържи на противниковите оръдия с голям калибър.
"Танковете разбира се са високи и на гумено-метални вериги. Тази вериги са почти безшумни, но по лед или замръзнала земя – край, танкът буксува и се клати. Вторият недостатък е бензиновият двигател, който работи с бензин М-70 с добавка на етилова течност – танковете лесно изгаряха", разказва танкистът Николай Климов.
Наричани от съветските танкери "братски гробове за седмина", M3 "Ли" действат на Източния фронт до края на 1943-а, докато не са напълно заменени от "Шърман"-ите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си