5 необичайни факта за метрото в Санкт Петербург

Russia Beyond (Снимка: Alex 'Florstein' Fedorov (CC BY-SA 4.0); Архив; Свободни източници)
Някои инженерни решения са разработени за метрото в Санкт Петербург за първи път в света.
  1. Лондонският тунел под Темза е възникнал благодарение на петербургски проект

Идеята за построяване на тунел в Санкт Петербург е изказана за пръв път в началото на XIX век. През 1814 г. император Александър I се среща с френския инженер Марк Брюнел в Лондон. Последният предлага на руския цар да свърже Василевския остров и Адмиралтейската страна, като прокара тунел под Нева. За този проект през 1818 г. инженерът изобретява щит за прокопаване на тунели.

Идеята обаче е отложена в Русия, а след смъртта на Александър I се отказват от нея напълно: решават да се задоволят с мостове. Така Брюнел използва тунелния си щит, за да прокара тунел под Темза. Оттогава изобретението му се използва за изграждане на метрополитени на всички континенти. А лондонският тунел позволява на британците първи в света да започнат да използват метрото.

В края на XIX и началото на XX в. в Санкт Петербург се обсъжда изграждането на железопътни надлези над пътища и канали. Те започват да мислят за създаването на метро едва през 1914 година. Строителството му започва през 1941 г., но поради Великата отечествена война е прекъснато до 1945-та. Първият участък е пуснат в експлоатация през 1955 г. – 20 години след московското метро.

  1. "Адмиралтейска" - най-дълбоката станция в Русия с най-дългия ескалатор в света

Метрото в Санкт Петербург е най-дълбокото в света по отношение на средната дълбочина. Не е изненадващо, че най-дълбоката метростанция в страната, "Адмиралтейска", се намира тук – на 86 метра под земята. До перона води най-дългият ескалатор в света: дължината на транспортната му лента е 137,4 метра. Но дори и той не е достатъчен, за да се стигне до вагона. Ето защо на станцията има два ескалатора.

Комплексът на метростанция "Адмиралтейска" е построен още през 1997 г., но станцията е открита едва през 2011 г.: повече от 10 години в града се решава къде да се направи наземното фоайе. Така в продължение на 14 години влаковете преминават през "Адмиралтейска", без да спират, затова я наричат "станция-призрак".

  1. "Спортивная" – първата станция в Русия с тунел, оборудван с траволатори

Друга необичайна становая станция е "Спортивная". През 2015 г. от нея е открит втори изход, който се намира от другата страна на река Нева. На дълбочина 10 метра под дъното на реката е прокопан 300-метров пешеходен тунел, който свързва Василевския и Петроградския остров. Той е първият в Русия, в който са използвани траволатори.

Това е и единствената двуетажна станция в града, която може да приема влакове от две линии, горна и долна, по четири коловоза – ляв и десен. Въпреки това тя все още не функционира като трансферна. Този вариант е проектиран за бъдещето, за изграждането на околовръстната линия. Така че и на горното, и на долното ниво влаковете все още пътуват само от едната страна.

  1. "Технологичен институт" – първата станция с междуплатформен трансфер в страната

"Технологичен институт" - е една от най-старите станции на метрото в Санкт Петербург. Тя е пусната в експлоатация през 1955 г. като част от първия етап на строителство. А през 1961 г. в нея е създаден първият в историята на метрото на СССР кръстосан платформен транспортен възел.

Това означава, че всеки от двата перона обслужва и двата клона - синия и червения. Ако пътувате от север на юг или от юг на север, за да смените клона на възловото кръстовище, просто трябва да отидете до другия край на перона.

  1. Първите в света "хоризонтални асансьори" в метрото

В Санкт Петербург за първи път в света се появяват станции от затворен тип. Тяхната особеност е, че във вагона може да се влезе през автоматични врати на перона, които се наричат "хоризонтални асансьори". В московското метро няма подобни станции.

Първата станция от този тип е "Парк на Победата". Тя е пусната в експлоатация през 1961 година. В продължение на 11 години, до 1972 г., в града са построени 10 такива станции - на синьото и зеленото разклонение. Те са по-евтини за строителството, по-безопасни за пътниците, но при експлоатацията се оказват по-сложни.

Факт е, че машинистът трябва да се "прицели", за да спре влака точно пред вратите: ако се размине с няколко метра, ще трябва да се върне назад, което е допълнително време. Освен това хоризонталните асансьори диктуват необходимостта от проектиране на нови влакове с подходящо разстояние между вратите. Между другото, това е причината днес различни влакове да се движат по различни линии. И накрая, поддръжката на самите "асансьори" изисква допълнителни средства. Поради това идеята е изоставена.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"