Част от красотата на московското метро е създадена в обсадения Ленинград. В град, обкръжен от германците, където хората умират направо по улиците от глад и студ, велик майстор сам създава последните си шедьоври под светлината на керосинова лампа. Днес те красят плафоните на централните метростанции в столицата. Многобройните пътници и туристи вдигат очи, за да видят невероятното синьо небе, красиви мъже и жени в спортни костюми и реещите се над тях самолети.
Мозайка на Новокузнецкая
Legion MediaВладимир Фролов е предопределен да стане майстор на мозайка – цялото му семейство се занимава с това. Бащата на Владимир изучава специален (обратен) метод за създаване на мозайка от италианския майстор Антонио Салвиати. С този способ майсторът поставя мозайката с лицето надолу и след това я запълва с цимент или лепило. Благодарение на това мозайката се обръща, а при необходимост шевовете се боядисват или в тях се вмъкват парчета стъкло, така че мозайката да изглежда завършена. Този метод на направа на мозайка помага за по-бързото ѝ изработване, като същевременно се запазват високите художествени качества на паното.
Владимир Александрович Фролов
Свбодни източнициПо-късно по-големият брат на Владимир – Александър, се присъединява към делото му. През 1890 г. Фролови създават първата частна работилница за мозайки в Русия.
Александър Никитич Фролов
Свбодни източнициМножество интересни поръчки са изпълнени в работилницата, но най-голямата е тази в църквата "Възкресение Христово".
Църква "Възкресение Христово – Спасител на кръвта"
Лилия МорозТова е невероятно красива сграда, построена в Санкт Петербург, на мястото където умира руският император Александър II, църквата е вдъхновена от сградата на храм "Василий Блажени" в Москва. Петербургската църква вместо със стенописи е покрита отвътре и отвън с мозайки на обща площ 7,5 хилядили квадратни метра. В процеса на изпълнението на поръчката по-големият брат Александър неочаквано умира и Владимир трябва да поеме цялата отговорност за работата, въпреки че по това време все още не е завършил Академията за изкуствата.
Мозайки в църквата "Възкресение Христово"
Gontzal86 (CC BY-SA 3.0); Timin Ilya (CC BY-SA 4.0)След революцията от 1917 г. животът на Фролов се променя драматично – семейната работилница е затворена, но Владимир продължава да прави мозайки за Художествената академия. Майсторът, който гениално украсява църкви, сега оформя железопътни гари, паметници на героите на революцията, театри, военни академии и правителствени сгради. В един момент съветското правителство дори иска да забрани мозаечното изкуство заради асоциирането му с религията, но Фролов е спасен от архитекта на мавзолея на Ленин Алексей Шчусев, който изисква вътрешната украса да бъде направена със смалта и от ръцете на Фролов.
Балсамираното тяло на Ленин в московския мавзолей
Олег Ласточкин/SputnikСпоред легендата цветното стъкло, закупено някога от Николай II, е дадено за украса на траурната зала.
Московското метро, чието активно строителство започва през 1931 г., е създадено не само като транспортно средство, но и със значителна идеологическа функция. Проектът е признат за толкова важен, че строителството му не спира дори по време на Втората световна война, а работниците му не се викат на фронта дори в ситуация на остър недостиг на войници.
Работа над мозайка за московското метро, Фролов е в средата на снимката
архивни кадриСпоред плана на съветското правителство метрото трябва да стане символ на новото социалистическо общество и победата на работническата класа. Един обикновен човек, влизайки в метрото, трябва да се докосне не само до постиженията на техническия прогрес, но и да се възхищава на дворцовата му архитектура и произведенията на изкуството в оформлението на метрото. Мраморът и други скъпи материали не са пестени за украса на "дворцовото метро", а мозайките са прекрасно интегрирани в тази концепция. Изработването им е поверено на Владимир Фролов.
Мозайки на "Маяковска"
Legion MediaПолучавайки поръчката преди началото на войната, майсторът успява да направи и изпрати от Ленинград до Москва партида пана, изработени по рисунките на известния художник Александър Дейнека. Те украсяват фоайетата на две централни станции на московското метро – "Маяковская" и "Новокузнецкая".
Мозайка на "Автозаводская"
Aanndd5 (CC BY-SA 4.0)Паното за станция "Автозаводская" Фролов трябвада направи в условията на блокада (от 8 септември 1941 г. градът е обсаден от нацистите). Постепенно в Ленинград започва глад и студ, доставките на храна са практически спрени. Много от колегите на Фролов успяват да се евакуират, но самият художник отказа, защото така ще трябва да се откаже от работата на живота си, а поръчката да не бъде изпълнена. Почти сам, намиращ се в неотопляемата сграда на Художествената академия (в помощ могат да му дадат само една туба бензин), заобиколен от умиращ и замръзващ град, той продължава да събира прекрасни мозайки.
Пътят на живота
Рафаил МазелевДоставянето на паната от обсадения Ленинград до Москва е сериозен проблем. Според легендата това е направено благодарение на инженера Таубкин, който успява да ги изведе от града по замръзналото Ладожко езеро ("Пътят на живота") през зимата на 1942 година. Това е последната работа на Фролов, самият той не успява да оцелее през зимата на 1942 г. и е погребан в братската могила на професорите от Художествената академия в Ленинград.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си