Как СССР иска да създаде база на Луната

Технологии
БОРИС ЕГОРОВ
През 1962 г. Съветският съюз разработва план за колонизиране на земния спътник. Бъдещата лунна база официално е наречена "Звезда" и "Колумб", а неофициално – "Барминград" на името на автора на проекта, конструктора Владимир Бармин. 

Предполага се, че там ще се изучава обстойно районът с помощта на автоматични превозни средства и луноходи. След това космическите кораби трябва да транспортират модулите до избраното място.

Всеки от модулите тежи 18 тона, има диаметър 3,3 метра, а когато е сгънат, достига дължина от 4,5 метра. На място модулът се разгъва до 8,6 метра. Прототип на такъв модул е построен и изпитан през 1967 година. 

Има общо девет модула: команден пункт, лаборатория, склад, работилница, медицински център с гимнастически салон, камбуз със столова и три жилищни помещения за настаняване на дванадесет души.

След инсталирането на модулите се планира базата да бъде покрита с лунна почва – реголит. Тя би могла да я предпази от радиация, температурни колебания и микрометеорити. Енергийната компания "Звезда" следва да осигури ядрен реактор.

Пътуванията по повърхността с научна цел трябва да се извършват със специален лунен влак, добре защитен от влиянието на околната среда. Той може да се движи със скорост 5 км/ч и да извършва автономни рейдове с продължителност до 60 дни.

Амбициозният проект за лунна база така и не вижда бял свят. Цената му от 50 млрд. рубли (80 млрд. долара) е твърде висока за СССР.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: