Четирите най-мистериозни места в Калининград

"Танцуващата" гора

Гората с кривите борове се намира в резервата "Куршская коса", в периферията на с. Рибачи. Засадена е през 1961 г., но дърветата започват да растат необичайно – стволовете им се изкривяват в основата. Хората твърдят, че това се дължи на гъсениците на пеперудата летораслозавивачка (Rhyacionia). Смята се, че те заразили посадъчния материал, но не засегнали останалите дървета, защото... избягали.

Това е официалната теория. Очевидно има и много други, по-мистични обяснения: от НЛО до слухове за нацисти от Третия райх, които изпробвали тук химически вещества и заразили земята. Бившият директор на резервата " Куршская коса" Александър Королев посочва една много характерна аномалия: "Беше февруари. Снегът се топеше, но в гората бе ужасно студено. Първо си помислих, че си въобразявам, но след това и хората, които идват в гората от време на време да събират съчки, ми казаха, че в гората винаги е по-студено – във всеки сезон от годината. Не знам как да го обясня". Служителите в резервата правят експеримент и насаждат нови борчета, които също започват да растат накриво.

Знае се още, че в древността тук е имало прусо-друидски храм. Легендата гласи, че тези храмове не се строели на случайни места – избирали се т. нар. "места на силата" – зони с някакви необясними  феномени.

Градският съвет

Тази недовършена градска конструкция се издига в центъра на града, като отчасти заема мястото на Кралския дворец, разрушен от комунистите. Дворецът е бивша резиденция на тевтонски рицари, а в него се короновали кралете. Югозападното крило на сградата лежи върху мястото на бившата Зала на ордена "Черен орел" – най-високият орден в кралство Прусия. Сградата е построена през 1972 г., но, въпреки атрактивния си външен вид и 95-процентна завършеност, тя така и не влиза в експлоатация. Освен това никога не са правени опити и да бъде разрушена. С времето тя се превръща, както казват местните, в "мъртвороден" символ на Калининград. Има легенда, според която в миналото тук имало друг пруски храм, заобиколен от дъбова горичка. Странното в сградата е, че в югозападното крило стрелката на компаса винаги показва различни посоки. Според хората този ефект не може да бъде постигнат на никое друго място в сградата или извън нея.

Тайната нацистка лаборатория "Кьонигсберг 13"

Недалеч от Съвета, при Долното езеро, в миналото се намирала една от основните масонски ложи в пруската столица. Третият райх я превръща в тайна лаборатория за проекта "Аненербе", който изучава окултни практики. "Факт е, че Хитлер и сънародниците му си падали много по мистификации", обяснява местният историк Сергей Трифонов. "Нацистите били много чувствителни към окултното и се отнасяли педантично към древните писания и символи. В колекцията ми от снимки имам фотоси на над 80 000 знака и руни, отпечатъци върху тухли, вълчи лапи и детски длани, събрани от тези места".

Тухлите могат да се видят и до днес в музея "Царски врати". Сред предметите, намерени в "Кьонигсберг 13" (това число винаги придружавало името на града – ако числата в годината на основаването му бъдат събрани (1255), се получава 13), има отпечатъци от Луцифер, посмъртна маска на дете и ноктите на Лудвиг, забити в челото на мъртвец, който приживе разполагал с тайна информация.

Русалките от Прегел и остров Кнайпхоф

Основното езеро в града – Прегел, лъкатуши около островите. Много градски легенди гласят, че в него живеят русалки. Днес на един от тези острови се издига катедралата от 14 в. и гробницата на философа Имануел Кант. По-рано едно от трите главни населени места в Кьонигсберг – Кнайпхоф, също се намирало тук. Първият му герб изобразява ръка, която се издига от водите на Прегел и се протяга към корона. По-късно на герба се появяват и русалки. На върха на катедралата е поставен ветропоказател-русалка. Смята се, че опашката на русалката в миналото сочела към мястото, където имало удавен човек.

Днес историите за русалки са минали на втори план - хората на остров Кнайпхоф сега се боят от духове. През ноември 2008 г. екипът на някога популярното ТВ предаване "Не може да бъде" прекара няколко дни в търсене на дух, от който се оплакали охранителите на катедралата, и който уж бил заснет от охранителните камери.