Остров Олхон е свещено място за будистите и шаманите. Тук винаги е слънчево и има едва 30 облачни дни в годината: от средата на декември до средата на януари. През това време Байкал бавно, но сигурно започва да замръзва. Но ледът все пак не е достатъчно здрав за преминаване с транспорт и островът остава недостъпен за туристите. Над Байкал се спускат мъгли, които временно скриват Олхон и жителите му от външния свят.
В пустотата на покрития със сняг остров човек се чувства като нищожна част от огромния свят. Дните са безкрайни и монотонни, а хората прекарват времето си в устройване на своя бит.
Всяка зимна сутрин Виктор се буди в 7:00ч, пали печката и се заема с домашна работа.
Свикнал е със суровия бит и отказва помощта на роднините си.
По-рано той е ловил риба на корабите от местния завод, който обаче е закрит.
Виктор си има съквартирант – котаракът Василий, който е негов неизменен спътник във всички дела, особено в четенето и писането на писма до приятели.
Виктор прави вино от сибирски ягоди и брезов сок.
На остров Олхон няма водопровод, затова, докато не е замръзнал Байкал, местните ежедневно водят край езерото добитъка си на водопой. През останалото време носят вода от голям резервоар край брега.
Много от дърветата по крайбрежието на Олхон са наклонени от силните ветрове. Местните ги наричат "ходещите дървета".
Движейки се по нос Бурхан, можете да видите серги – ритуални маси с ленти и приношения за духовете. Нос Бурхан е смятан за зимния дворец на главния Тенгри (стопанинът на Олхон). Той завършва с двуног скален шаман, в който има свещена пещера. Известният руски учен Владимир Обручев, който проучва Байкал, пише по този повод: "… но най-забележителен е суеверният страх, който олхонските буряти изпитват към пещерата. През шаманските скали не трябва да се преминава на колела, а само върху кон или в шейна, затова лятно време пътуванията между западните и източните части на Олхон се водят само на кон, и то в редки случай, тъй като бурятите като цяло не желаят много да преминават през пещерата; освен това, в случай че в семейство има смърт, на членовете от рода – тоест половината жители на острова, се забранява да преминават през пещерата за известно време. По тази причина моят водач – бурят от Долон Аргуин, ме закара до Хужир и се върна обратно. Преминах през пещерата с друг бурят до селището Харанци, където открих друг водач; същото беше и по пътя обратно".
Една от сградите на летище Олхон. През лятото до острова може да се стигне с малък самолет от Иркутск. В съветско време тези полети са ежеседмични.
Лятото морската навигация в Мало море (част от езерото Байкал, отделена от остров Олхон) се регулира от няколко фара. В Байкал се развихрят големи бури. В края на септември 1902 г. например корабът "Александър Невски" е сериозно повреден в Мало море, при което потъват и лодките, с които рибарите и техните семейства се връщат на земята.
Паметник на загинал млад мъж. Тъй като могилата е бурятска, край нея са оставени приношения.
Рибарски лодки, които някога са принадлежали на местната фабрика. Тя отваря през 1932 г., но днес почти не функционира.
На острова има местна казашка общност, която мирно съжителства с бурятите. Като цяло островът е толерантен към всички религии: будизъм, шаманизъм и християнство.