Див
Катја Лобанова
Едва седмата част на романа на Дефо е посветена на Русия. И все пак, тя обрисува впечатляваща картина. Самият писател никога не е стъпвал в тази част от света: приключенията на главния герой са базирани на "Бележки за руската дипломатическа мисия в Китай" (1692-1695) от Избран Идес и Адам Бранд, който пътуват от Москва до Пекин.
Робинзон пристига в Сибир от Китай през април 1703 г. и сравнява Великото московско княжество с Китай: "...ако разстоянието, разделящо Китай от Великото московско княжество, не беше толкова огромно, и ако московската империя не беше толкова варварска, безсилна и лошо управлявана, то московският цар с лекота би прогонил китайците от земята им..."
По понятен от Ориента
Самият Дефо е духовник и е противник на ксенофобията, но Робинзон е нетолерантен към езичниците, включително китайците, татарите и коренните народи на Сибир. Той гледа на руснаците основно като на християнски братя: "Струва ми се, че първият град или крепост, принадлежащи на московския цар, е бил Аргунск. Не мога да не изпитвам огромно удоволствие, че дойдох в страна, управлявана от християни; и макар и московчаните, според мен, едва ли заслужават да се наричат християни, те се държат като такива и са по своему набожни".
Езически
Главният герой често подчертава, че местното население остава вярно на своите собствени религии, обичаи, и че на много места и в редица умове езичеството и християнството съжителстват рамо до рамо: " Хората са основно езичници, които принасят жертви на идоли и се кланят на слънцето, луната и звездите, на всички небесни светила; от всички видени от мен диваци и езичници, те най-много заслужават да се нарекат варвари, с единственото изключение, че те не ядат човешко месо, както правят диваците в Америка... домовете им, градовете им са пълни с идоли, начинът им на живот е варварски; изключение правят само градовете и близките села, чиито жители са християни или мними християни от гръцката църква, но религията им е примесена с толкова суеверия, че на някои места почти не се различава от обикновеното шаманство".
Варварски
Густав-Фьодор Христианович Паули / Wikipedia
Лишеният от етнографски интерес към местното население Крузо вижда в езическите ритуали само кръв и жертвоприношения. Той дори организира поход, при който, заедно със свой приятел, да изгори езически идол.
Топлина у него не предизвикват и самите абориген, които среща на път от Китай до Тоболск (2300 км източно от Москва). Робинзон описва варварския Тунгуски край: "За дрехи на тунгусите служат кожи от зверове, със същото са покрити и къщите им. Мъжете не се отличават от жените нито по лице, нито по дрехи. През зимата, когато всичко е покрито със сняг, те живеят под земята в изкопи, свързани с подземни коридори".
Студен
Алфред Николас Рамбо, 1898 г./Wikipedia
Нито една история за Сибир не би била пълна без описанието на тамошните студове. Робинзон прекарва повече от половин година в Тоболск – от септември 1703 г. до юни 1704 г., тъй като мореплаването в Бяло море зависи от сезона – през зимата морето замръзва. "Прекарах там осем месеца – една мрачна и сурова зима. Студовете бяха толкова големи, че човек не можеше да излезе на улицата, без да се увие в шуба и да покрие лицето си с кожена маска с три дупки: за очите и за дишане. В продължение на три месеца кратките дни продължаваха само пет или шест часа, но времето бе ясно, а снегът, покрил цялата земя, бе толкова бял, че нощите никога не бяха много тъмни".
Образован
Единственото положително впечатление на Крузо от Сибир е свързано със заточените благородници в Тоболск: "Най-чудесното от всичко бе, че можах да срещна добра компания тук, в една толкова варварска страна – една от най-северните части на Русия. Не е учудващо, че Тоболск служи като място за заточение на държавни престъпници – той е пълен целия с благородници, князе, дворяни, военни и придворни". Крузо особено много харесва княз ***, на когото дори предлага да избяга в Англия, но князът отказва с достойнство.