6 от най-необичайните руски църкви

"Храмът на всички религии" в Казан

Независимо, че покривът на това архитектурно творение е увенчан с куполи с мюсюлмански полумесеци и християнски кръстове, "Вселенският храм" не е замислен като място, където заедно да се молят хора с различни вероизповедания.

Казанският художник-хуманист Илдар Ханов изгражда своя храм с надеждата най-накрая да настъпи край на религиозните разпри и народите по света да възприемат монотеизма. Затова тук не се водят служби и обреди. След смъртта на художника през 2013 г. необичайната постройка става туристическа атракция и постепенно се достроява с частни дарения.

Владимировската църква в Биково

Двуетажният готически замък в с. Биково на 40 км от Москва изобщо не прилича на обикновена дървена църква. В края на 18 в. решение за строителството му взема генерал Михаил Измайлов, който е собственик на имението "Биково". Изпълнител на поръчката е архитектът  Василий Баженов – същият, който разгневява императрица Екатерина II с проекта си за имението ѝ Царицино в Москва. През 1930-те храмът е осквернен – в него се помещава първо склад, а след това и шивашка фабрика. След възстановяването му през 1989 г. храмът е отворен всеки ден, а в събота и неделя тук се провеждат служби.

Църквата "Знамение на Пресветата Богородица" в Дубровици

Възпитателят на бъдещия император Петър I – княз Борис Голицин, издига в един от имотите си в Дубровици (60 км от Москва) Знаменската църква, която прилича на гигантска корона. Това се случва през 1703 година. В началото на XX в. връстницата на Санкт Петербург е превърната в музей, след това, през 1930-те, камбанарията и самата църква са взривени и едва 60 години по-късно тя става действаща.

Костомаровския пещерен женски манастир

Историците и до днес спорят кой е изкопал пещерите и е построил църквите в скалите на Вороженска област (800 км от Москва): местната общност от монаси-отшелници през XVII в. или християните, избягали тук в епохата на иконоборството от Византия през VIII век. Костомаровският манастир е един от най-древните центрове за разпространение на християнството на територията на съвременна Русия.

След революцията от 1917 г. обителта е закрита, но много вярващи продължават тайно да живеят в пещерите. Две и половина десетилетия по-късно до стените на манастира стига Втората световна война: околността му е окупирана през 1942-43 г., а местните жители намерили укритие в тях.

От 1997 г. службите в манастира са възобновени: през лятото те се провеждат в пещерния Спаски храм, а през зимата – в наземния храм "Пресвета Богородица".

Църквата "Кулич и пасха" в Петербург

Нестандартното архитектурно решение на Троицката църква се появява през XVIII в. не по желание на архитектите, а по желание на поръчителя на строителството – княз Александър Вяземски. Ансамбълът от камбанарии и църкви имитира формата на "кулич" – руски великденски козунак, и "пасха" – десерт с кондензирано мляко. Ансамбълът наподобява пирамида от  тези два вида сладки изкушения, които се приготвят само веднъж годишно – за Великден.

Бисерният храм "Св. Анастасия Узорешителница" в Крим

В каньона Таш Аир на планински хълм край пещерния град Качи Кальон в Крим (1500 км от Москва) е сгушен малък планински манастир, кръстен на светата великомъченица Анастасия Узорешителница. Мястото е сгушено само на 15 минути път от подножието на планината по тясна пътечка от стари автомобилни гуми, която се вие през гъсти храсти.

Също като повечето църкви на територията на СССР, и тази е застигната от печална участ – през 1932 г. тя е взривена. Възстановяването ѝ започва едва през 2005 година. В продължение на десетилетия проходът тъне в разруха – въздухът там е много влажен, което бързо руши боята по стените. Ето защо монасите украсяват скалния манастир с хиляди мъниста и многоцветни камъни, всеки от които е уникален.

От 8 в. насам в Крим се сменят много жители и власти, но основаната през VIII в. църква "Св. Анастасия" оцелява: на нея са се възхищавали пътешествениците през XIX в., наслаждават ѝ се и съвременните любители на полуострова.