В един от най-бързо развиващите се градове в света едно нещо се променя особено бързо: Московското метро се разширява непрекъснато. Промяната в политическите идеологии, нарастващото население и изграждането на стратегически важни сгради слагат отпечатъка си върху един от най-емблематичните и постоянни символи на руската столица: Московското метро.
"Библиотека Ленин" ("Библиотека имени Ленина")
Тази станция, която официално е открита през май 1935 г., е една от първите. В деня на откриването ѝ подът на станцията е от паркет и не се е налагало да се правят прехвърляния към други станции, тъй като просто все още не е имало такива. При все това през 1965 г. е построен пасаж до две съседни станции и като един от най-дългите пасажи на метрото той свързва "Библиотека Ленин", "Александровский сад" и "Арбатская" в един подземен транспортен възел, който все още е широко използван от пътниците. Паркетът е сменен с по-скъп и богато украсен гранит.
"Охотний ряд" ("Охотний ряд")
Когато отваря врати, "Охотний ряд" е най-дълбоката метростанция в света. Също като "Библиотека Ленин" тази станция е сред първите в Русия. Тя води до централни райони като търговски център "Охотний ряд", Кремъл и Червения площад. Навремето е била осветявана от пилонни лампи, подредени в права линия в центъра. Впоследствие тези лампи са махнати, а станцията вече се осветява от лампи в кръгла форма, закрепени за тавана.
"Кропоткинска" ("Кропоткинская")
Тази метростанция е планирана като подземен вход за така и непостроения Дворец на съветите, а днес води до храма "Христос Спасител". Може да се каже, че предната част на станцията има една от най-изтънчените архитектури – тя е построено като арка, поддържана от симетрични колони. Метростанцията претърпява значителна промяна, след като Московското метро официално приема и регистрира търговската си марка под формата на голяма червена буква М, чийто дизайн е на архитектурното студио "Лебедев". Огромният знак "МЕТРО" е махнат и заменен с универсалния и широко разпознавания символ "М" - "Московско метро".
"Чистие пруди" ("Чистые пруды")
Архитект на тази метростанция е Николай Коли, който работи с известния френски модернист Льо Корбюзие. Открита през 1935 г., тя има уникален вход, защото проходните помещения на повечето станции с кубична форма са реконструирани и са загубили оригиналния си вид. През Втората световна война входът на повърхността е затворен, тъй като станцията е служила като главна квартира на Съвета на началник-щабовете. "Чистие пруди" е запазила стария знак METРO над входа и това е рядкост за съвременна Москва.
"Соколники" ("Сокольники")
От "Соколники" потегля първият подземен влак с пътници през май 1935 година. Метростанцията се намира на алеята, водеща към парка "Соколники". Входът е проектиран като арка с два отделни изхода, а над арката е гравиран цитат, приписван на Сталин: "Няма крепости, които болшевиките да не могат да превземат". Над този лозунг някога е бил поставен и портрет на Сталин, но ликът на този силно противоречив лидер вече не е там. Загадъчната лампа във формата на звезда (или както казват някои петоъгълен символ на сатанинската символика) също е свалена.
"Киевска" ("Киевская")
Тази станция на линията "Фильовская" (не я бъркайте със станцията "Киевская" на синята линия) претърпява сериозни ремонти само 10 години след откриването ѝ. Арменският оникс, използван за покритие на колоните, започва да се пука и се взема решение да бъде сменен със светлосин и светложълт мрамор. Старите подови настилки, изработени от сив и розов гранит, също са подменени.
"Курская" ("Арбатско-Покровская")
Кръстена на намиращата се в близост железопътна гара "Курская", метростанция "Курская" е украсена със сив мрамор, а подът е променен - махнати са предишните ромбоидни плочи и на тяхно място са поставени квадратни.
"Площадът на революцията" ("Площадь Революции")
По време на Втората световна война тази емблематична станция на синята линия е сериозно засегната. Известните бронзови статуи са евакуирани в Централна Азия, а елементи от интериора на новооткрития пасаж, водещ до станция "Театралная" ("Театральная"), който е открит през 1946 г., са вдъхновени от победата. Барелефите по стените на пасажите изобразяват знамена и оръжия, а на входа може да се прочете леко променен военен лозунг: "Нашата кауза е справедлива. Врагът ще бъде разгромен. Ние ще победим". Името на Сталин обаче е махнато стената.
"Арбатска" ("Арбатская")
Една от най-амбициозните промени в историята на Москва става, когато целият централен район е разрушен, за да се освободи място за нова сграда, където да се настани Съветският генерален щаб. Входът на станцията "Арбатская" също трябва да се промени и е построен в новата сграда на генералния щаб.
"Белоруская" ("Кръговата линия")
Архитектите са проектирали тази станция, която получава наградата Сталин през 1951 г., така, че да отразява и възхвалява възхода на икономиката и културата на Беларус. Издигната е алегорична скулптура, наречена Съветска Беларус, но когато е построен нов проход през 1997 г., тя е махната.
"Белоруская" ("Зелената линия")
Ако погледнете стари снимки, ще видите няколко урни, които са до всеки пилон на метростанцията. Те вече не са там. Подът също е променен и е изгубил традиционния си белоруски стил, за да придобие по-класически с черен и сив гранит.
"Маяковска" ("Маяковская")
Архитектурата на станция "Маяковска" е уникална и тя е отличена с Голямата награда на Световния търговски панаир в Ню Йорк през 1939 година. Първоначално станцията има само един изход, водещ до концертната зала "Чайковски", но през 50-те години на миналия век е построен нов, който излиза на улица "Тверская".
"Автозавска" ("Автозавская")
Оформлението на станцията е израз на възхвалата на героичния труд на съветския народ през Втората световна война. Южното фоайе първоначално е отделна конструкция, но впоследствие е вградено в жилищна сграда на улица "Автозаводская".
"Павелецка" ("Павелецкая")
Ако влезете в тази станция от железопътния терминал "Павелецки", може да забележите тъмен кръг на стената над ескалатора. На това мястото някога е бил поставен един от многото барелефи, изобразяващи Сталин, преди в края на 1950-те години да започне процесът на десталинизация.
Ако Московското метро ви харесва, със сигурност ще оцените и нашата литературна карта, посветена на него!