Най-голямата атомна авария на територията на съвременна Русия се случва на 29 септември 1957 година. Тя заличава от лицето на земята пълноводната река и много процъфтяващи села.
В "Маяк", съветски производител на плутоний за атомни оръжия, разположен в затворен град известен под кодовото име Челябинск-40 (1100 мили от Москва) настъпва авария – охлаждащата система в резервоар с течни радиоактивни отпадъци не сработва.
Според Международната агенция за атомна енергия аварията в Кищим е третата по значимост в света – след Чернобил и Фукушима.
Днес мястото е сметище, където са разпръснати рушащи се сгради и конструкции, изоставени преди години.
Въпреки че няма хора, починали пряко в резултат на експлозията, радиоактивният облак се разнася и заразява хиляди километри около епицентъра. Над 8000 души, живеещи в непосредствена близост до експлозията, се налага да бъдат евакуирани. Село Муслюмово обаче остава непокътнато.
Местните хора от други села изоставят къщите и вещите си. Те са заровени в огромни ями, изкопани специално за тази цел.
Потайността около "Маяк" налага съветските власти да евакуират населението от заразения район, без да им казват причините за това. Хората са принудени да напуснат домовете си, без да имат представа за опасния инцидент. Жителите на други села остават по къщите си, без да са информирани за сериозните последици.
Реката, която минава през с. Муслюмово, се използва от ръководителите на централата като място за изхвърляне на радиоактивните отпадъци още преди експлозията. Никой не казва на местните хора, че реката е опасно заразена.
Едва през 2009 г. хората, живеещи в Муслюмово, получават предложение да се преместят в новопостроено села. Само три семейства отказват да го сторят. Те живеят в заразения район и до днес.