Призраци от миналото: къде спират завинаги руските влакове?

Иля Гостюхин / E1.ru
Пенсионираните влакове в Русия или се рециклират, или отиват в т. нар. складове за влакове, известни още като "гробища за влакове". За някои от машините обаче това не е краят – при спешни случаи те могат да получат втори шанс за живот.

Когато животът на вагоните и локомотивите свърши, те тръгват по различни пътища. Първият вариант е да заемат почетно място в някой жп музей. Това обаче е съдбата само на малцина интересни и уникални екземпляри.

Вторият и най-често срещан път е те да бъдат разглобени. На специални места локомотивите и вагоните се превръщат в скрап, който често се предоставя жп строителните заводи. Така старите локомотиви и вагони помагат за раждането на техните наследници.

Времето, нужно за разглобяването на един вагон, зависи от вида: откритите вагони могат да бъдат нарязани за час, докато цистерните или хладилните вагони могат да отнемат по-дълго време – до цели два дни.

Третият път, по който тръгват старите влакове в Русия, е да попаднат в един от многобройните складове за стари влакове, известни като "гробища", където са събрани представители на различни времена и епохи.

През Студената война подобни влакови гробища се третират с висок приоритет. В онези години се смятало, че в случай на ядрена война, електричеството ще спре напълно и парните локомотиви ще се превърнат в основен и единствен транспорт за жп линиите. Многобройните места за съхранени на парни локомотиви из цялата страна се охранявали непрекъснато и строго.

След 1991 г. тази национална стратегия губи предишното си значение. Днес държавният монополист "Руски железници" продължава да третира влаковите гробища като стратегически обекти и се опитва да поддържа парните локомотиви в работещо състояние, но това няма нищо общо с усилията, полагани през съветските времена.

Стандартът за поддържане на локомотивите е различен на различните места. В някои от хранилищата те се поддържат редовно и могат да бъдат въведени в експлоатация за няколко дни – при евентуална нужда. На други места обаче те са в толкова лошо състояние, че никога не могат да бъдат възстановени.

Някои локомотиви няма нужда да чакат да дойде война, за да напуснат гробището. Например, унгарски парен локомотив MAVAG, произведен през 1936 г., бе дългогодишен гост в гробището в Пермски край, но най-накрая се превърна в гордостта на един от музеите в Урал.

Въпреки че гробищата за влакове в по-голямата си част са затворени зони с повишено ниво на сигурност, те често стават мишена на мародери и крадци, които свалят фаровете им, крадат метал и всичко друго, което им се стори полезно и интересно.

Знаехте ли, че има и гробища за танкове? Тук можете да видите как изглеждат те.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: