Огромни сталактити, които висят над главата ти, вечни глетчери под краката ти и бездънни подземни езера: замръзналите съкровища на Урал живеят в ледената пещера Кунгур. След като излезеш от тунел, дълъг 40 м, се оказващ в царство на вечния мраз, изтъкано от вековни ледове. Някои образувания са на над 300 години.
Това място, разположено в Пермския край, на около 80 км от самия гр. Перм, е най-старата подземна забележителност в Русия. Познато е от 1703 г., когато в гр. Кунгур пристига сибирският историк и картограф Семьон Ремезов, който е на картографска експедиция. Местните му разказват легенди как сибирският завоевател Йермак зимувал в залите на ледената пещера.
Този факт е изключително важен за Ремезов, тъй като той се опитва да попълните дупките в историята на изследванията на Сибир. Намира хроники с рисунки и прави първата карта на пещерата с десетки православни кръстове. Според него местните наричат пещерата "Светът на създателя" и осветяват тъмнината с православни символи: кръстове и икони. Днес единственият останал кръст в пещерата е точна историческа реконструкция на кръст, взет от картата на Ремезов.
Пещерата се простира надълбоко в недрата на планината. Лабиринтът от тунели е с дължина близо 6 км, но за туристите е отворен само участък от около 1,6 км. Към момента тук са открити 48 пещерни зали.
Температурата в отделните зали може силно да варира. През зимата тя обикновено е около -15 градуса по Целзий, а през лятото – около -2-3 градуса. Но в центъра на пещерата тя винаги е около 5 градуса по Целзий. Тайната е, че пещерата е много дълга и много голяма и студеният въздух, който навлиза в дълбините, се затопля.
Ледените гиганти започват да растат през зимата, когато в пещерата започва да се трупа мраз. Когато топлият въздух се издига от дълбините към повърхността и капки влага докоснат охладените каменни стени, започват да растат ледени кристали. Зората на ледената украса завършва в края на пролетта. Това са най-красивите кристали на новия сезон.
Ледът, който расте, непрекъснато променя пещерата. Например преди 70 години залите били покрити с лед и хората трябвало да изкопават дълбоки ниши и да стъпват направо върху леда. Понякога те дори се спускат в друга зала, за да се насладят на поредната живописна ледена каскада.
Ледените форми, които се образуват от "тавана", се наричат сталактити, а ледените колони се наричат сталагмити. Това е т. нар. "сезонен" лед. Тези образувания нарастват непрекъснато до лятото. Тогава тук се появяват глетчери, известни още като замръзнали езера.
Днес в пещерата има знаци и осветление, но човек не бива да забравя за нейната хитрост. Тя е изкусителна и дезориентираща – случва се изгубили се посетители да чакат с часове, за да ги спасят, докато запасите им се топят. Нищо чудно, че преди век на посетителите в пещерата давали по 100 г водка след 5-часова обиколка.
Пещерата става популярно място сред туристите основно благодарение на първия местен екскурзовод – Александър Хлебников, който я взема под наем през 1914 г. и започва да организира подземни преходи за гостите на Кунгур. Из цялата пещера има сажди. Това са следи от предишни посетители: фенери, факли, керосинови лампи. В онези години туристите трябвало да влизат в пещерата през единствения вход и да пълзят около 100 м. Можели да се изправят едва в основната зала. Обиколката ги отвеждала до голямо подземно езеро, където днес местните обикновено се гмуркат на Богоявление.
В центъра на пещерата Хлебников карал посетителите да застанат в полукръг, а той самият се изкачвал на древен каменен хълм. Молел всички да изгасят фенерите и факлите си и за няколко секунди всички се потапяли в един свят на пълна тъмнина. Тогава той се появявал отгоре с горящ факел и осветявал пещерата с яркочервения му пламък. Екскурзоводите все още правят това представление за гостите на пещерата – така че и вие можете да видите вечната зима със собствените си очи.