Сърфиране в Камчатка и колоездене на 12 хил. км из Сибир: 4 екстремни пътешествия

Максим Харченко
Би ли се осмелил да бродиш сам из тундрата за цял един месец? Или да караш ски през полуостров Камчатка? Или да прекосиш Русия от Арктическия до Тихия океан на велосипед? Тези момчета го направиха и оживяха, за да ни разкажат историите си.

Максим Харченко: 1000 км на сърф с гребло

Един човек, неговият сърф и океана. Максим го нарича "Голямата експедиция със сърф из Приморието" - той сърфира 70 дни от малкия град Посет до село Самарга на територията на Приморски край.

Трудно е да си представим как това сложно пътуване е било възможно на такъв малък плавателен съд в толкова тежка среда.

"Психологически се подготвях за пътуването в продължение на една година", казва Максим пред сайта DV.land.

Когато вятърът бил твърде силен, той гребял седнал, вместо да стои прав, придвижвайки се с 15-20 см с всяко загребване.

"Когато морето беше наистина бурно, казвах молитва, която майка ми ми беше дала; тя ми вдъхваше чувство на решителност и ми даваше сила", припомня си Максим.

Понякога се натъквал на риболовните лодки и лагерите им на брега - винаги говорел с хората в тях, питал за прогнозата за времето и къде точно се намира. Всеки предлагал помощ, а някои му давали захар и хляб.

Един ден вълните разбили Максим срещу скалите и той ранил ръката си. След като се уверил, че не е счупена, той продължил да гребе, макар че греблото му се хлъзгало заради кръвта.

От време на време слагал ръка в студената солена вода, за да облекчи пулсиращата болка.

Виктор Кошел: пеша из тундрата

Виктор нямал възможност да сърфира, а разполагал само с двата си крака и раница. Веднъж, докато работел със златни миньори в северната част на Камчатка, на 70 км от село Манули, Виктор и приятелите му чакали хеликоптер, който е единственото възможно средство за транспортиране в отдалечения район.

Това го накарало да се замисли: може ли да прекоси полуостров Камчатка до град Петропавловск-Камчатски? Винаги искал да научи как живеят пастирите на елени, затова се отправил към лагер за отглеждане на елени в залива Чемурнаут, взел куче със себе си и тръгнал на юг, където се смятало, че е стадото.

"Ядях предимно това, което намирах – риба, горски плодове, гъби и борови ядки. Пътят беше ужасно дълъг и сложен и беше невъзможно да се вземе много храна", казва Виктор пред Dv.land. "В продължение на около месец вървях през тундрата съвсем сам, без да видя жива душа".

Мечките обаче често му били придружители, особено когато Виктор започнал да лови риба. Те били привлечени от миризмата и кучетата лаели, веднага щом усетели мечките. После той надувал специална свирка с пълна сила, за да ги изплаши.

Виктор признава, че пътуването е било опасно, но това било положителен стрес.

"Нямах сателитен телефон, нито връзка с външния свят; така че ако нещо се беше случило с мен, никой нямаше да ме намери. Тази мисъл ме накара да събера всичките си сили".

Никита Стрелников: изминава с колело 12 хил. км из цялата страна

Братята Стрелников отдавна били фенове на велосипедите, няколко пъти завършвали състезания от по 80-100 км. Но след това решили да направят нещо необикновено и тръгнали от бреговете на Баренцово море към необитаемите диви гори на Якутия и Магадан.

Като символичен жест те взели  вода от Арктическия океан и в края на пътуването си я изсипали в Тихия океан.

През четирите месеца и половина те видели всички четири сезона. Най-голямото предизвикателство, пред което се изправили братята, било в Якутия, когато температурата паднала от + 16 до -4 градуса по Целзий в рамките на един час.

"Тръгнахме да се качваме по хълм, изпотени, по тениски, когато изведнъж започна да вали, а в горната част на хълма дори заваля сняг. Никой не очакваше такъв тежък студен удар, защото беше 28 август".

Понякога не виждали населени селища в продължение на 300-400 км. За подхранване те ядяли сушено и консервирано месо, както и кондензирано мляко носели си храна за 10 дни. Приемали по 6-10 хил. калории всеки ден, но въпреки това отслабнали с 15 кг по време на пътуването.

Най-ярко си спомнят хората, които срещали и които им предлагали помощ: някой им предложил да ги хвърли с колата си, а друг им осветявал пътя с предните фарове по време на снежна буря.

Сергей Романенков: Камчатка на ски

Както винаги всичко започнало с една луда идея. Сергей бил ръководител на група пътешественици, която ходела на дълги самостоятелни трекинг обиколки, но този път искали нещо необикновено.

За 33 дни те изминали 670 км, което е средно по 20 км на ден. Понякога излизали от ски пътеките в дълбокия сняг и прекосявали реки, покрити с лед.

Изправили се пред ледени температури от -35 градуса по Целзий и жестоки снежни бури, които ги възпрепятствали да направят лагер. Страхували се от лавините, които можели да предизвикат.

На няколко пъти засякли мечки, които току-що са се събуждали от зимен сън. Тъй като нямали оръжия, викали и мечките избягали.

"Камчатка ни изненада, беше толкова различна: всеки ден откривахме нови пейзажи и гледни точки за природата", казва Сергей на Dv.land. "Започнахме сред вулкани, тайга и планини, каньони, езера и тундра – всеки ден ни носеше нещо ново. Наслаждавахме се на горещи естествени извори, където се къпехме, топло и спокойно".

Как стигнах до руския Север сама на автостоп?

 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: