"Руският Бермудски триъгълник": какво се крие в Саблинските пещери и защо там изчезват хора?

На 40 км от Санкт Петербург се намира железопътната станция Саблино, малко селище и река Тосно. Мястото е добре известно в руската история - в това селце Уляновка (по-рано Саблино) е живяла сестрата на Владимир Ленин, при която той се е криел от царската полиция през 1905-1906 година. Пак тук, край дома на сестрата на Ленин, е приет в пионерската организация бъдещият президент Владимир Путин, а дачата (вилата) на неговото семейство е била в същото село. Само че Саблино е известно още по-добре с подземния си лабиринт, дълъг няколко десетки километра, в който може да се влезе през 14 пещери край брега на реката.

"Месомелачка", "гилотина", "мухобойка", "трамвай", така неофициално местните жители наричат подземните участъци на лабиринта. "Името "трамвай" е свързано с алгоритъма на преминаване, като в трамвая в час пик", казват те. Такива "трамваи" и "месомелачки" с различна степен на проходимост и опасност има много в пещерите, а картината на подземната конструкция се променя с всяка изминала година: някои проходи се затварят и тъкмо обратното, нещо се отваря.

Как са се появили Саблинските пещери?

През XVIII век край бреговете на Тосно се добива кварцов пясък, който с шлепове се доставя в Санкт Петербург и се използва от императорския стъкларски завод. Счита се, че пещерите са се образували в резултат на добива на пясък.
Към 1922 г. строителният бум в Санкт Петербург приключва, а река Тосно значително намалява равнището си и по нея се появяват плитчини, така че става неизгодно да се доставя пясък до града. Добивът в Саблино е спрян, а километричните шахти са изоставени. Оттогава те живеят собствен живот: подземните води няколко десетилетия размиват песъчливата почва и променят топографията.

През съветските години

"По бащина линия съм родом от тези места, пък и по майчина. Баба разказваше как през първите дни [по време на Втората световна война] на окупацията те са се криели от германците в пещерите", спомня си някогашен жител на Уляновка.

След това тук са се криели избягали затворници, дисиденти, групировки и просто хора, за които животът под земята е бил нещо като игра. По думите на един от анонимните членове на "пещерняците", през 1982-1984 г. тук постоянно са живеели до 300 души.

"Това беше нещо напълно невероятно. Няколко десетки души обитаваха подземните пещери, четяха  философски трактати, размишляваха за перспективите за нова революция", казва членът на една такава група, наречена "Пилигрими" ("Пилигримы") Алексей Гуревич.

Е, наистина, не на всички им е допадало съществуването на такова нелегално съсловие. "Най-големият стар ров, където безследно можеше да се напъха целият Конгресен дворец, се наричаше Труповете, тъй като там, очевидно, за да бъдат прогонвани "пещерняците", периодично хвърляха умрели кучета".

Най-страшното нещо обаче е било друго. "Понякога някой изчезваше безследно. Отначало всички такива случаи се приписваха на милицията или на спецслужбите, но скоро стана ясно, че това не е така. Когато изчезна един от ръководителите на групата, плъзнаха слухове, че има някаква зла сила. Какво беше това, не знам", казва Алексей.

Изчезването

Днес в Саблинските пещери се организират легални турове и нощувки в новогодишната вечер и на Хелоуин или път на 13-и петък. Пещерите от левия бряг на Тосно се приемат за безопасни и билетът за вход там е 550 руб. ($8,7). Пещерите от десния бряг и досега са считат за "диви" - там нерядко има срутвания и тук не организират турове (макар че влизането не е забранено). Само че хората предпочитат да идват именно тук, въпреки очевидната опасност.

Оксана Чуднова е една от посетилите пещерите през 2007 г. и разказва: "В Перлената пещера човек спокойно може да се изгуби. Най-неприятното там са тесните и ниски проходи - широко колкото раменете ти и високи не повече от 50 сантиметра. Макар да има места, където е "по-весело".

Спелеолозите, които изследват пещерите, говорят за явлението подземни "плаващи пясъци" или "пясъчни блата". Най-очевидната версия за изчезването на хора тук - просто блатото ги е погълнало.

За Саблинските пещери има и версия, че те са много по-дълги, отколкото се смята и че те стигат до Санкт Петербург или дори до Ладожското езеро (над 70 км); че входовете умишлено са били изкопани за военни цели.

Има обаче и част от пещерняци фанатици, които са убедени в следното: в действителност пещерите са пространствено-времева аномалия като показаното в сериала на Нетфликс (Netflix) "Тъмнина" ("Dark"). "Веднъж се случи нещо странно. Разговарях с разпоредителката в местния музей, канех се да се сбогувам и в този момент тя, внимателно поглеждайки ме, каза: "Преди няколко години дойде човек, облечен като вас, и задаваше същите въпроси".

Над Саблинските пещери е сложен кръст в памет на загиналите  геолози, географи и спелеолози, а долу в пещерата има параклис, в който се побират 60 души. Това е единственият подземен параклис в Русия. Сред "пещерняците" обаче е по-популярно друго място за отдаване на почит - импровизиран гроб, изкопан в земята, където е прието да се оставят вещи на загиналите или нещо за тях (най-вече цигари). "През 83-а оставихме фенерче на Маринка, през 84-а - каска на Валентин-Бес", спомнят си "пещерняците".

Ако мистерията на Саблинските пещери не ви е достатъчна, то вижте тези 3 истории за НЛО от Русия, от които тръпки ще ви побият!