Запознайте се с шестте главни чудеса на Павловския дворец и парк край Санкт Петербург

Летният дворец на руския император Павел Първи, разположен едва на 20 км южно от Санкт Петербург, е известен на целия свят благодарение на необикновената си красота. Всеки ъгъл от Павловския парк и всеки сантиметър от интериора на двореца представляват щателно обмислени от най-добрите специалисти произведения на изкуството.

Дворецът – главното архитектурно чудо

На пръв поглед този дворец изглежда по-малко помпозен, отколкото другите царски резиденции около Санкт Петербург. Но в архитектурната лаконичност и чистите линии в класически стил е скрита неговата красота! Павловският дворец може да се нарече главния шедьовър на руския класицизъм. Много дворяни и велможи от всички краища на Русия се стремят в по-скромна форма да пресъздадат елементите на Павловската резиденция. В интериора на тази забележителност се преплитат различни стилове и мотиви.

Строителството на двореца започва през 1782 г. и в различи периоди над него работят доказали се архитекти като Чарлз Камерън, Виченцо Брена, Пиетро Гонзаго и Андрей Воронихин. Благодарение на старанията им дворцово-парковият комплекс става идеал, образец на идеалното имение за няколко поколения напред.

Чудото на Храма на дружбата

Храмът на дружбата в Павловския парк е истинско въплъщение на чувствата в камък. Този архитектурен шедьовър е не просто украшение на парка – това е подарък, който бъдещият император Павел I с жена му Мария Фьодоровна поднасят на майка му – властната императрица Екатерина II. Много историци пишат за сложните отношения между Екатерина и сина ѝ Павел. Още повече, че младото семейство се решава на мъдра стъпка: със строежа на Храма на дружбата те официално благодарят на Екатерина II за това, че им оставя тези земи, а между другото демонстрират стремежа си към мирен живот без кавги и обиди.

Колонадата на Аполон – чудо на стихиите

На места ландшафтът на Павловския парк е изваян от самата природа. Например стихиите "работят" над Колонадата на Аполон. Тази забележителност е построена през 1782-1783 г. на брега на р. Славянка срещу Павловския дворец. Първоначално Колонадата на Аполон представлява кръг от дорийски колони, центърът на който е украсен от статуята на гръцки бог, покровител на изкуствата. Но веднъж, през 1817 г.. в Павловск минава силна буря. Част от колонадата рухва, "разбивайки" другите колони. Въпреки това намесата на природата изглежда толкова ефектно, че решават да не възстановяват колонадата – така тя стои и до ден днешен.

Чудните скулптури на приказните персонажи

Собствениците на Павловската резиденция – Павел I и жена му Мария Фьодоровна, много пътешестват из Европа и се увличат от древната митология. Съпружеската двойка оценява високо скулптурата и се старае да украси с нея резиденцията си.

В Павловск можете да видите не само цели алеи със статуи на антични богове и богини, но и други персонажи. Така един от най-живописните паркови мостове е украсен със статуи на четири кентавъра, а парадното стълбище, водещо в парка – с двойки скулптури на лъвове: страшно ревящи и приветливо усмихващи се. Всички тези "жители" на парка го правят подобен на парк на чудесата, почти приказен свят, в който се преплитат сюжети и епохи.

Розовият павилион – цветно-архитектурно чудо

Павилионът на розите е любимо място за отдих на императрица Мария Фьодоровна, тук често идват много руски писатели и поети. Тук се провеждат балове и празници. Тази забележителност поразява с богатството на вътрешния декор и великолепния розариум, обкръжаващ го от всички страни.

Чудо от природни картини

Разхождайки се по Павловския парк можете да видите произведения на известни художници. Но това съвсем не са картини в рамки, а, както бихме казали днес – открито изкуство. Например през 1807-1809 г. художникът Пиетро Гонзаго създава тук "Най-красивото място" (така го нарича жената на Павел I) – подобие на театрална сцена под формата на дървета, групирани в неголеми острови.

Тук има и "Кръг на белите брези" – неголям участък от парка, заобиколен от стройни брези. От него тръгват седем живописни пътечки, разхождайки се по които можете да се вдъхновите от местната природа.